Класиката е вечна - убедени са младите театрали
/ брой: 218
- Модерният Софокъл
- Тъжните размисли на Молиер
Софокъл е страшно съвременен, уверена е младата режисьорка Весела Василева, която поставя пиесата "Филоктет" в преработка на Хайнер Мюлер на сцената на Театрална работилница "Сфумато". Това е една от най-добрите му пиеси. Текстът е известен. Страшно е модерен. И Софокъловият вариант е много модерен. Хайнер Мюлер по същество променя структурата на драмата. При Софокъл върви сюжет и драма в античния й вид - проследяват се събитията. При Хайнер Мюлер има това и същевременно всяка сцена като че ли обема целия проблем. Тя е сферична, не работи само исторично, работи надисторично, тоест над сюжета създава сфера, в която всичко е важно, всеки миг е важен. Всяка сцена е като че ли централна, добавя тя. Спектакълът, чиято премиера бе преди дни, е изцяло проект на съвсем млади театрали. В историята за античния герой Филоктет и неговите страдания и борби са ангажирани актьорите Явор Борисов, Никола Мутафов и Иван Колев.
Плод на усилията и търсенията на също така млад творчески екип е и представлението "Възстановки" по романа на Милен Русков "Възвишение", което съдържа четири отделни фрагмента, създадени от четирима различни режисьори. Спектакълът, показан за първи път в рамките на вече превърналия се в добра традиция "Малък сезон" на театър "Сфумато", е дело на четирима режисьори - Димитър Сарджев, Борис Кръстев, Боян Крачолов и Григор Антонов, всеки от които е реализирал по един фрагмент от романа, заедно с актьорите Леонид Йовчев, Тодор Беров, Станислав Кертиков, Петър Дочев, Деян Георгиев, Сотир Мелев и Пламен Димитров.
"Мизантроп" е една от трите най-значими пиеси на Молиер. След забраната на "Дон Жуан" и спирането на "Тартюф", през 1666 г. той написва "Мизантроп" и на премиерата в Пале Роял в Париж изиграва ролята на Алцест - мрачния влюбен, неспособен да понесе фалша и готов на всичко в името на истината. Това възгледът за вечната класика на една съвсем млада - и по възраст на участниците си и по годината на създаването си, театрална формация, наречена сдружение "Клас". Това е първият самостоятелен проект на тази независима артистична организация, поставяща си за цел да създава проекти, които да вдъхновяват младите в България, да пулсират в техния ритъм, да създава качествени театрални спектакли, които да бъдат поднасяни с вкус, да провокират, да са хапливи и остроумни, но и честни. И без съмнение високата комедия на Молиер "Мизантроп" е най-подходящото заглавие за начало. Постановката и сценичният вариант е направил режисьорът Петър Денчев, сценографията и костюмите са на Радостина Тодорова, а Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев са актьорите, които пресъздават всички "неща, от които всички сме били потърпевши; неща, от които всички сме претърпявали поражения - копнежи, несъгласие, приятелство и предателство, любов и нелюбов, докосвания и заблуди", както подчертават създателите на спектакъла. Неща, дотолкова болезнени и нормални, че персонажите са потънали дълбоко в собствения си херметичен свят, че са изчерпали възможността за автентичен контакт помежду си. Тази обичайност дотолкова се е изпразнила от съдържание, че самите гласове звучат фалшиво. Копнежът е заменен от страст по притежание, изборът е отлаган, любовта е колебание. Всеки поглед и жест са маска, а всяко признание - отрицателно откровение. И ако някой се опита да отговори на въпроса защо нещата седят така, защо живеем така, отговорът му едва ли ще бъде способен да съдържа обобщена истина. Дори "мрачният влюбен" - Алцест, не търси този отговор, нито някой друг в този свят на явно задкулисие, театрализирана страст и излъгани сърца. Затова след краха на илюзиите, изгнанието е единствената форма на утеха. Вътре или извън себе си, убедени са участниците в този "Мизантроп", който се играе в модерното пространство за изкуство "Фабрика 126".
Фактът, че още в началото на този театрален сезон, предварително определян като "невъзможен", "проблемен" или "без покритие", именно съвсем млади хора, посветили се на театъра, се вглеждат в смислени и стойностни класически произведения, показва най-малкото, колко невъзможно е да се спрат търсенията и откритията на живота на живия театър.
Сцена от "Филоктет" от Хайнер Мюлер, постановка на Весела Василева
Сцена от "Мизантроп" от Молиер, постановка на Петър Денчев със Сдружение "Клас"