В навечерието
/ брой: 113
Аида ПАНИКЯН
Протестират служителите в затворите, в МВР, в НЗОК. Искат адекватни възнаграждения. Инфлация и прочее предпоставки. Обичайно човек недоволства, когато един проблем го засяга лично. Например препитанието на семейството. Искрицата, от която най-лесно може да се възползва хитрецът и да обърне огъня в своя полза, а после "самоотвержено" да се хвърли да го гаси и шумно да се окичи с ореола на спасител. Простичък сценарий. Подобен видяхме преди години.
Властта комай е доста силен афродизиак. Очевидно някой, управлявал 12 години, не може да си прости, че няма да продължи да го прави поне още толкова, и заиграва грубо със страховете на хората. Не може и не иска да си представи, че е възможно пенсиите и заплатите да не стоят във фризера по време на криза и хората да бедстват, както бе преди 12 години.
Наближават местни избор. А по регионите са последните бастиони на ГЕРБ. Защо ни в клин, ни в ръкав заговориха за предсрочни избори? А и по гордостта на ГЕРБ - новите магистрали и пътища, стават все тежки пътно-транспортни произшествия. Те и милионите за пътища не били отишли в тях, лъсва истината... Както бе казал кмет на малък град от латиноамерикански сериал "Да управляваш, значи да строиш пътища. Може и да са за никъде". Но днес у нас сценарият заработи...
Дали това не е очевидният и първи отговор на въпроса защо в навечерието на актуализацията на бюджета идва поредицата от протести? Вярно е, че в годините се натрупаха предпоставки, поводи и причини за недоволство. Но те са предвидливо потулени. И не са от вчера.
Защо се протестира, когато е ясно, че с актуализацията на бюджета ще бъдат решени някои от проблемите, предизвикали недоволство? Защо някой се дразни, че е възможно да има мисъл и грижа за доходите на млади семейства, хора с увреждания, пенсионери? Защо слага прегради пред възможностите, колкото и малки да са те, за осигуряване на сносен живот на хората в дни на криза?