Когато от седене боли

Аида ПАНИКЯН

Колко пъти строителят или животновъдът са казвали за касиерката в магазина или за чиновничката: "Блазе й, цял ден седи и за това й плащат". Не е точно така, защото от седене по цял ден също боли - болят ръце, пръсти, китки, кръст, врат, колене, гръб. А резултатът от еднообразни движения - все едно дали пред компютъра или в склада, е един и същи: мускулно-скелетно смущение (МСС).

Бъдещето на голяма част от професиите е свързана с автоматизирана работа, а специалистите, които "задвижват" машините, са обречени на еднообразни движения. В началото принудителната работа от разстояние по време на пандемията показа, че нито една от двете страни - работодател и служител, не бива да забравя, че работният ден има начало и край. Има и междинни почивки, в които е добре човек да се раздвижва.   

Проучвания на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа показват, че около 60 на сто от работниците се оплакват от здравословни проблеми, чиято причина са мускулно-скелетните смущения. Проблемът не е само с български адрес. Затова и се провежда общоевропейска кампания на Комитета на старшите инспектори по труда (SLIC) в сътрудничество с Европейската агенция по здраве и безопасност при работа. Данните сочат, че в дейността на над 2/3 от предприятията в страните членки има предпоставки за проява на МСС. 

У нас - парадокс

Анализ на НОИ, показва, че почти 70 на сто от всички, преминали през програмата за профилактика и рехабилитация, са били с проблеми на опорно-двигателния апарат. В същото време данни от проучване на КНСБ сред 2300 синдикални членове от четири федерации (на учителите, на здравните служители, на строителите, на работещите в леката промишленост) показва, че за изминалата година регистрираните работници, страдащи от заболявания вследствие на трудовата им среда, са... едва 15 души! Дали защото хората се боят за работата си и не съобщават страданието си, дали не обръщат своевременно внимание на проблема, или има и други причини? 

Рисковите фактори

за появата на здравословните проблеми, свързани с МСС, са много - от уморителните и болезнени положения на тялото, носенето или местенето на тежки товари до еднообразните движения. Те съществуват както в производството, строителството, търговията, така и в офиса, и на операционната маса. 

Един от рисковите фактори е продължително стоене прав или седенето в едно и също положение. Това е причина за МСС при 82% от заетите в системата на образованието, 68% от работещите в леката промишленост (керамика, шивашка промишленост, електроника, текстилна промишленост, битово машиностроене и стъкло), 64% от строителните работници и 42% от заетите в здравеопазването.

Друг рисков фактор е вдигането на тежести. Човек би казал: "Логично е в строителството, в производството..." Така е. Например 64% от анкетираните за проучването на КНСБ работници в строителството и половината от леката промишленост казват, че вдигат тежести по време на работа. 68% от запитаните в браншове електроника, текстил, керамика, стъкло, шивашка промишленост и битово машиностроене посочват, че работата им изисква извършването на повтарящи се или принудителни движения.  

Може на някого да се стори странно, че 72% от професионалистите по здравни грижи по време на работа вдигат тежести. Но не е необичайно, защото в много от българските болници и заведения за дългосрочни грижи болните биват вдигани на ръка. Навярно затова е най-голям процентът на работещите в системата на здравеопазването, които казват, че имат заболявания, свързани с МСС - 71%. Следват заетите в образованието (54% от анкетираните), строителните работници - 53%, заетите в леката промишленост - 35%. 

Работодателите

"Тенденция към модернизация на работното оборудване и въвеждането в експлоатация на нови и по-безопасни машини и производствени линии, които свеждат ръчната работа с тежести до минимум чрез използване на транспортни колички, мотокари и др., беше отчетена по време на инспекционната кампания на ИА "Главна инспекция по труда", насочена към превенция на МСС", съобщиха от инспекцията. 

В същото време резултатите от анкетата на КНСБ показват, че според над 60% от запитаните проблемите, свързани с МСС, не се поставят за разглеждане в комитетите и групите по условия на труд в предприятията и не се организират обучения за справяне с тях. Голяма част от респондентите са на мнение, че оценката на риска не е адекватна по отношение на рисковете, свързани с МСС, а 74% не знаят дали има изготвен анализ на рискове на тяхното работно място, свързани с МСС, и дали са разработени мерки за отстраняването им.

Синдикатите са категорични, че вътрешната организация в предприятията е от решаващо значение. Значимостта на нарастващия проблем, свързан с МСС на работното място, е в основата на предложенията за създаване на европейска директива за защита на работниците от мускулно-скелетни заболявания.

Корените на проблема

Част от тях вече се търсят дори в детска и юношеска възраст. Оказва се, че близо половината (45%) от работниците под 25 години страдат от едно или повече МСС. Около 1/3 от младежите на пазара на труда се оплакват от болки в гърба, а всеки четвърти изпитва мускулни болки в долната част на крайниците, сочат данни от изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EА-БЗР), фокусирано върху свързаните с работата МСС през 2018-2021 г.

Очевидно относително висок е делът на разпространение на МСС сред подрастващите. Експертите на EА-БЗР са категорични, че основна причина за това е продължителното седене, особено при неправилна стойка, при което се засяга долната част на гърба, а това води до болки и мускулно-скелетни смущения. Авторите на доклада отбелязват, че използването на

смартфон за повече от 6 часа дневно води до болки във врата

раменете и китките/ръцете, а работата пред екран увеличава риска от болка във врата и раменете.

"Така бъдещите работници на пазара на труда се превръщат в млади хора с предшестващи заболявания, които могат да се влошат по време на работа. Ето защо превенцията е на първо място, за да се минимизират рисковете за тяхното здраве", пише в анализа.

В България детският труд е забранен, а минималната възраст, на която може да се започне работа, е 16 г. До навършване на пълнолетие подрастващите могат да започнат работа само с разрешение от ГИТ, могат да работят до 7 часа дневно при 5-дневна работна седмица, а нощният и извънредният труд са забранени. 

Тази година ГИТ е издала с 

над 3000 повече разрешения

за работа на непълнолетни, като за 8 месеца те са 9667. За сравнение - през цялата 2021 г. са издадени 7958 разрешения. От Инспекцията по труда поясняват, че сред малкото задължителни документи, които работодателят трябва да представи, за да получи разрешение да наеме непълнолетно лице, е и оценка на риска на работното място. Целта е да се докаже, че подрастващите ще работят в безопасна за тяхното здраве среда. Непълнолетните обикновено си търсят работа в извънучебно време, най-вече в секторите търговия, ресторантьорство, хотелиерство.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.