ТРЪМП И ВАНС МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ КУРСА НА САЩ

Стефан ВОЛФ*
Дейвид ХЕЙСТИНГС*

Доналд Тръмп избра сенатора от Охайо Джеймс Дейвид Ванс за свой кандидат за вицепрезидент, разпалвайки отново страховете в Европа, че Америка се е отказала от нея. Ванс е известен с това, че се противопоставя на по-нататъшната помощ за Украйна и се фокусира върху Китай, разглеждайки го като най-важното предизвикателство за сигурността на САЩ.
Ако спечели през ноември, вицепрезидентството на Ванс ще помогне за пренасочването на външната политика на САЩ от евро-атлантическия към индийско-тихоокеанския регион. И като се имат предвид вероятните президентски амбиции на Ванс в ерата след Тръмп, това ще има сериозни последици след втори мандат на Тръмп.
Избирайки Ванс, Тръмп иска да засили характерния си американски популизъм. Този избор говори за пълния контрол на бившия президент над Републиканската партия и нейния курс. Нещо повече - изборът на Ванс за кандидат за вицепрезидент подсказва края на интернационалния консенсус, който доминира в американската политика след 1945 г.
Затова са напълно основателни съмненията на европейските лидери към непоклатимия ангажимент на САЩ за европейската сигурност. И още нещо обезпокоително за Европа - на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2024 г. Ванс е признал пред европейски събеседници, че е много по-загрижен за „някои от проблемите в Източна Азия, отколкото за Европа...“
Ванс смята, че ако на едно място има загуба, на друго има печалба. В резултат на това той твърди: по-добре е да изпратите оръжията за Украйна в Тайван. През април 2024 г. той написа статия в „Ню Йорк таймс“, в която твърди: вместо да помагаме военно на Украйна, трябва да убедим Киев да се откаже от желанието си да възстанови пълния си суверенитет в рамките на международно признатите граници от 1991 г. и да започне преговори с Русия.
Тази позиция се споделя от Тръмп и бе високо оценена от Владимир Путин. И не е изненадващо, че външният му министър Сергей Лавров веднага приветства избора на Ванс за негов вицепрезидент.

Ако Америка оттегли подкрепата си за Киев

малко вероятно е европейските съюзници да запълнят празнината. Без американските военни технологии, както и без разузнаването и комуникациите, които само САЩ могат да осигурят, Украйна няма да устои на безмилостната атака на Русия.
Противно на опасенията на Европа, че Съединените щати ще оттеглят подкрепата си от Украйна, ако Тръмп спечели през ноември, Германия планира през 2025 г. да намали наполовина военната помощ за Киев от 8 млрд. евро. Финансово това ще се компенсира от решението на Г-7 на срещата на върха в Италия през юни 2024 г. - годишно натрупаните лихви върху замразените руски активи от 3 млрд. долара ще подсилят заем за Украйна от 50 млрд. долара.
В символичен смисъл плановете на Германия да намали помощта за Украйна са много по-вредни политически. Това е тревожен сигнал, че ключовите европейски съюзници на Киев няма да запълнят оставената от САЩ празнина.
И не е изненадващо, че дори украинският президент Владимир Зеленски разбра това западно послание и наскоро намекна, че времето за преговори с Русия наближава.

Руската специална операция срещу Украйна

очевидно е най-значимата и непосредствена заплаха за европейската сигурност. Но дори самият конфликт да завърши с мир чрез преговори, това няма да укрепи европейската сигурност в дългосрочен план.
Русия на Путин и преди беше ненадежден партньор в преговорите - това се видя от пропадането на Минските споразумения за прекратяване на огъня през 2014 и 2015 г. Всъщност това бе пътят към мира, но Русия избра да действа различно и няма никакви признаци, че новото споразумение с Путин ще има по-различна съдба.
Освен това всеки договор с Русия за прекратяване на военните действия вероятно само ще ускори ужасната перспектива за изтегляне на САЩ от Европа. След като конфликтът в Украйна приключи (очевидно само временно), Тръмп ще е достатъчно насърчен, за да извърши завоя си към индо-тихоокеанския регион и да се съсредоточи изключително върху Китай.
Поддръжниците на Тръмп в Европа, както от крайната десница, така и от крайната левица, вероятно ще се застъпят за успокояването на Русия чрез съкращения на бюджетите за отбрана. А дългосрочната стратегическа цел на Белия дом, фокусиран върху конфронтацията с Китай, ще е една:

да привлече Русия на американска страна

Подобен ход обаче ще е сериозен пропуск и заплаха за европейската сигурност в дългосрочен план. Това ще засили доверието в ненадеждното руско ръководство и ще затвори западните очи за значението на Китай за европейската сигурност.
Пълното обръщане на САЩ към Индийския и Тихия океан не е в интерес на Китай. Затова е логично той да използва Русия като инструмент за разпалване на безредици в евро-атлантическия театър.
Подобен подход подценява близостта на Русия и Китай и общите проблеми със сигурността, пред които са изправени САЩ и Европа. Усилията на Москва и Пекин да създадат военен, политически и икономически противовес на САЩ и Европа може би все още са в зародиш, но са все по-координирани. Това ясно се видя на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която водещи са Русия и Китай.
Изводът се налага сам - проблемът за европейската сигурност не е в намерението на Тръмп и Ванс да отклонят погледа си от Русия и да се съсредоточат върху Китай. Отслабването на трансатлантическите връзки неизбежно ще укрепи раждащия се пред очите ни китайско-руски евразийски съюз.
Отказът на САЩ от обичайната си роля на гарант за европейската сигурност ще създаде много проблеми за Европа. Това се отнася както за сумата, която ЕС е готов да похарчи за собствената си защита, така и за стратегическия западен отговор на новите реалности.

* Стефан Волф е професор по международна сигурност в Университета в Бирмингам
* Дейвид Хейстингс е професор по международна политика в Катедрата по политически науки и международни изследвания в Университета в Бирмингам