Да украсиш сцената или да режисираш пространството

В илюзорния свят на театралната сцена, който най-често е алюзия за реалния свят, всичко е възможно. Възможно е също като в приказките кравата да се превърне в дърво, печката - в езеро, кръчмата - във вълшебна пещера, корабът - в каруца и обратно. На сцената няма нищо истинско и едновременно с това всичко е достоверно. И именно заради това сцената е онова магическо пространство, в което действат и живеят също така илюзорни и неистински, но съвсем достоверни герои. А хората, които създават, украсяват, декорират, организират, подреждат или артистично разбъркват всичко на театралната сцена, са художниците, които изграждат зрителния образ на спектакъла и визуалния образ на илюзорните, но достоверни хора, които живеят в него. Антични маски и огнени ветрила, дом и концертна зала в дърво, английски двор и лабиринт - това са визуалните решения на Марина Райчинова, Чавдар Гюзелев и Никола Тороманов, трима от най-изявените сценографи, номинирани за наградите на Съюза на артистите "Икар 2016".
За магическата история за любовта, надеждата, забравата, недоверието, съмнението и избора, която се разгръща в пиесата на Сара Рул "Евридика в подземния свят", Марина Райчинова създава също толкова магическо в загадъчната си многопластовост сценично пространство. На сцената на Драматичния театър в Пловдив тя използва богат и разнообразен по сценичното си действие и въздействие арсенал от изразни средства - антични маски, покриващи лицата на някои от героите, мултимедия, на която се прожектират сходни или контрастни сцени, огнени ветрила, циркови атрибути и трапец, на който акробатично се изявяват главните герои. Нейното решение за сценичното пространство на постановката на Стайко Мурджев се отличава не само с базисното изискване да носи и изразява зрителния образ на спектакъла, но и като че ли придава още един, а може би повече от един, философски щрих и смисъл на тази съвременна версия на мита за Орфей и Евридика.
Двойствената същност и видимост на ставащото на сцената и на героите, които живеят на нея и извършват своите също толкова двойствени, а понякога и необясними по житейската логика постъпки в пиесата на Нино Харитишвили "Лив Щайн", Чавдар Гюзелев пресъздава чрез привидно минималистичните средства на дървените плоскости, изграждащи сценичното пространство, което представлява едновременно и дом, и концертна зала. При това видимо е търсена прилика със зала "България", макар че в спектакъла роялът на Лив е захвърлен в мазето. Но това решение не само носи образа на спектакъла, поставен от Крис Шарков на сцената на Малък градски театър "Зад канала" - външно изчистено-студен, а вътрешно прорязан от опасни тъмни трапове, скриващи предмети и страсти. А и чрез минимализма на средствата постига максимална свобода на въображението, което може да насели това почти празно пространство, в което проблясват ярките петна на костюмите, с образи и емоции.
За изпълнената с неистови страсти и лични неудовлетворености постановка на Явор Гърдев на Чеховата "Чайка" в НДК Никола Тороманов създава едно максималистично по размерите, детайлите и внушенията си сценично пространство. Визуалното решение е наистина ефектно - цялото пространство на амфитеатралната зала на театър "Азарян" е сценично пространство за действието, героите се движат по стълбите между различните сектори в залата, обитават балкони, обвити със зеленина, а арената е оформена като английски двор - с лабиринт от плетеница жив плет край езерото на имението и антична сцена. С това разточително пищно визуално решение, както и с неутралните белезникави тонове на костюмите на героите Никола Тороманов създава усещането за един раздиран от контрастни стремежи и емоции човешки лабиринт, сякаш замаян от красотата на външния свят и бедността на вътрешния живот. И всичко това непрестанно се върти в кръг.
Във века на изображенията зрителният образ на спектакъла, както и визуалният образ на персонажите несъмнено има огромна въздействаща сила, така че не бива да забравяме творците, които украсяват сцената и режисират пространството.



Сценография и костюми на Марина Райчинова за "Евридика в подземния свят"



Сценография и костюми на Никола Тороманов за "Чайка"



Сценография и костюми на Чавдар Гюзелев за "Лив Щайн"