ПЕНЬО ПЕНЕВ
Под засмяно небе
разцъфтяват полетата разпросторени,
прегърнати от разсребрени реки.
Край реките
от радост димят просълзени
росисти лъки.
Върху синия люляков скут на градините
славей в песен разказва свойто сърце.
Огромни струи от пушек
завода държат за комините,
нагоре го дърпат с черни ръце.
Като в графа голяма
те неизменно всеки ден
чертаят растящата диаграма
на човешкия труд
освободен!
Напрегнали дъх в равнините,
заводите,
мините,
с краката на укази, постановления
днес
кралимарковски скокове прави Родината,
понесена
като кон галопиращ,
като весела вест.
Стръмен е още нашият български път
и много дни още не ще ни е леко,
защото е още далече върхът,
все още е много далеко!
Над него рано-ранила
в небесните лазури,
с усмивка ясна и мила -
зората бере божури
и сплита венец грамаден,
че майски празник пристигна,
израсна вече естрада -
площадът глава повдигна.
Вярата нека сърцата ни пак
охрабрява
на големия ден
към победния кръстопът!
По дяволите - празните думи;
лесната слава!
Сит е на думи светът!
Все така, хора - на път!...
Нататък!
Нагоре!
Напред!
И докрай!
Ехе-е-ей!
Близо е вече върхът! -
Здравей, наша пролет!
Здравей, Трудов май!

