Сталинградският Данко

По време на Великата Отечествена война на съветските народи, през март 1942 година, по собствено желание матросът от Тихоокеанския флот Михаил Паникаха е изпратен на съветско-германския фронт и зачислен в 883-и стрелкови полк от 193-а стрелкова дивизия на  62-ра армия. Преквалифицира се като бронеизтребител, но запазил своята матроска униформа и с нея воювал срещу немците. 
През есента на същата година неговият полк се оказва в самия ад на Сталинградската битка и заема за отбрана завода "Червения октомври" на брега на река Волга.
В боя на 2 октомври 1943 година Михаил Паникаха извършва геройски подвиг и по този начин нарежда своето име сред най-големите герои на Великата Отечествена война 1941-1945 г. 
Срещу позицията на неговия полк настъпват хитлеристки танкове, следвани от пехота. Михаил Паникаха свършва противотанковите гранати. Остават му само две бутилки със запалителна смес. 
Той пропълзява до главния вражески танк. Когато се доближава до него, се изправя, за да хвърли бутилката, но в същия момент тя е пробита от вражески куршум. Горящата запалителна смес облива тялото на храбреца. 
Превърнал се в горящ факел, разкъсван  от жестоката болка, Михаил Паникаха се затичва със сетни сили към немския танк и разбива втората бутилка със запалителна  смес в решетката на двигателя. Огромна експлозия поглъща героя заедно с подпалената от него вражеска бронемашина. 
Немците са потресени от постъпката на червеноармееца и отстъпват. За този героичен подвиг Михаил Паникаха посмъртно е награден с орден „Отечествена война” 1-ва степен.
Неговите командири го предлагат след боя за награждаване с най-високото звание на Съветския съюз, но едва на 5 май 1990 година, с Указ на президента на СССР, той получава посмъртно златната звезда на Герой на Съветския съюз. 
На 8 май 1975 година във Волгоград, на мястото, на което извършва своя безсмъртен подвиг, е открит величествен паметник.
Журналистите, а след тях и обикновените съветски граждани започнали да наричат Михаил Паникаха "Сталинградския Данко", защото досущ като героя на Максим Горки от разказа "Старицата Изергил", той пожертвал живота си, за да спасил своя народ и му показал пътя на избавлението с пламтящото си сърце.