МОРАЛ И ШАМАР

Добре облечен мъж стоеше пред мен и най-приятелски ми се усмихваше.

- Много исках - каза той - да те срещна лично. Имам важна новина за тебе.

Не се познаваме, но ти си гласувал за мен на изборите, аз се издигнах, станах депутат, политик, голям човек!

Вдигнах рамене.

- Това ли е голямата ти новина? Жив и здрав да си! Чао!

- Не, не това е новината. Искам лично да ти призная, че имам угризения на съвестта.

- Не знаех - признах му аз, - че там, горе, дето вие живеете, някой изобщо има съвест.

- Хе-хе - махна той с ръка, - така се говори за нас, политиците, ама то не е истина. Съсипан съм, че нищо не изпълнихме от това, което ти обещахме - аз и партията ми. Имам страхотни угризения, страдам морално, така да знаеш!

- Добре - викам му - ама до края на мандата има още много време. Не е късно да изпълните обещаното на избирателите.

Той врътна глава.

- Не се хващай за такива дреболии. Важен тука е моралът, а ние - аз и партията ми - нямаме равни по морал.

Огледах го внимателно.

- Ти сериозно ли ми ги говориш тези работи!

- Разбира се - вика, - съсипахме се морално, сили не ни останаха!

- А помниш ли - пита ме - ти какво каза? Че никога повече няма да гласуваш за нас! Тогава аз наредих да изпратят при тебе данъчни и ревизори, а те обърнаха фирмата ти с хастара навън!

- Минало - казвам.

- После изпратих прокуратурата да те тараши и да те мачка!

- Помня - викам му - доста псувах тогава, да знаеш!

- Срамувам се и много ме боли, че така направих - почти се разплаква онзи - само ако знаеш, каква мъка ме гони, час спокойствие нямам!

Махвам с ръка.

- Твоята - казва ми -  е лесна, нямаш никакви грижи, шляеш се по улиците и нищо не ти тежи. Ние - аз и партията ми - се съдираме от болка и срам, защото нашата съвест мира не ни дава!

- Приключил съм - казвам му - с вас и вашите грижи. Чао!

- Не, искам да си наясно с нашия морал - моя и на партията ми, да знаеш, че ние решително осъждаме всичките ни грешки и истински страдаме.

- Гледай - викам му - имам си достатъчно главоболия, върви си по пътя и ме остави на мира.

- Така ли! - викна той. - И няма да проявиш грам разбиране и човещина за моя и на партията ми морал, така ли! Ние страдаме, това е важното сега!

- Вие - казвам му - ако имахте грам морал, нямаше да сте управляващи!

И тука се случи нещо, което ме изненада. Той се извъртя и залепи на бузата ми един силен и звучен шамар.

- Това - рече, - е да запомниш добре, че и ние страдаме много за всичко!

Запомних го, разбира се, но не го разбрах - защо за чужди мъки и морални страдания трябваше аз да ям дървото. Явно вече и моралните тегоби не са безопасни за околните!