Властта взима нов рекорден дълг от 10 млрд. евро

Обявеният от правителството проектобюджет за  2026 г. предизвика безпрецедентен отпор часове след официалното му представяне от финансовия министър Гълъб Донев. Бюджетът е проинфлационен, не предвижда реформи и поставя страната в опасна дългова спирала, е експертното мнение.
Основната критика е насочена срещу заложения дефицит от 5,7% от БВП, който надхвърля маастрихтските критерии за еврозоната и рискува да задейства процедура на Европейската комисия за прекомерен дефицит.
Правителството на Румен Радев планира да емитира рекорден нов дълг от 10,1 млрд. евро през 2026 г. или приблизително колкото и в двата проектобюджета за тази година на бившия финансов министър Теменужка Петкова, свалили кабинета на Росен Желязков през декември миналата година.
В тригодишната прогноза на Министерството на финансите се предвижда тази година държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро и да нахвърли 30% от брутния вътрешен продукт, а до 2028 г. да нарасне до 50,5 млрд. евро, или 35,2% от брутния вътрешен продукт. За сравнение, в проектобюджетите на кабинета "Желязков" дългът към края на 2028 г. не се предвиждаше да премине границата от 50 млрд. евро.
Освен поемането на нов дълг, държавата ще гарантира и заеми на държавни компании и по различни програми, като лимитът за това е до 2,02 млрд. евро.
Водещи икономисти поставят акцент върху дългосрочните структурни дефекти на проекта. Те предупреждават, че високият дефицит директно ще подхрани потребителските цени. Прогнозите сочат, че въпреки успокояването на международните пазари вътрешната инфлация в страната може да достигне нива от 8% в следващите месеци.
Финансовите експерти отчитат, че правителството се фокусира върху разходите, вместо да оптимизира събираемостта. Според икономиста Георги Райков държавата залага на засилен ценови контрол и намеса в бизнеса, вместо да стимулира добре работещите сектори, които реално генерират приходи.
"Този бюджет не подлежи на поправка. Трябва да бъде скъсан и изхвърлен в кошчето. Той е толкова противоречив и мъртвороден", обобщи икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров.
По думите му проектобюджетът е построен върху математически абсурди, юридически парадокси и силни вътрешни противоречия. Като математически абсурд посочи заложените параметри за дефицит от 5,7% и държавен дълг от 35% (55 млрд. евро) от брутния вътрешен продукт. Според Ножаров тези цифри си противоречат.
Нямаме кризи, за да се налага държавата да харчи близо 6% дефицит. Това заяви пред БТВ Никола Янков, икономист, по повод представения вчера от кабинета законопроект за Бюджет 2026 г.
Работодателските организации отбелязват, че макар бюджетът да стъпва на по-реалистична основа в сравнение с предходни разчети, липсата на реформи в администрацията ще натовари бизнеса и ще забави икономическия растеж.
От управляващото мнозинство на „Прогресивна България“ контрираха, че няма да се поддадат на „безпринципни призиви за незабавно свиване на дефицита до 2%“. Според техния говорител Петър Витанов тежестта на консолидацията няма да бъде прехвърлена върху гражданите чрез орязване на заплати или замразяване на минималното възнаграждение, а ще се търси чрез затваряне на течове в системата, ограничаване на сивия сектор и свиване на раздутите административни структури.