Митовете и заблудите около държавните служители

Пламен Съев *

След последните драми около Бюджет 2026 стана ясно, че за държавния служител в България умишлено са изграждани митове и заблуди с години.
Масово не се знае, че държавният служител плаща данъци и осигуровки като всеки един работник в България. Не се разбира темата с осигуровките. Те не са „подарък“. Просто не се удържат от заплатата, защото преди години възнагражденията са били намалени именно заради начина на тяхното плащане. Оттогава досега държавният служител е ощетен от цялата тази работа, като реално ефектът е превърнат в дефект. 
Масово не се прави разлика между избрани политически лица, служители по трудово правоотношение и служители по Закона за държавния служител.
Масово не се разбира, че така наречените „бонуси“ (ДВПР) не могат да бъдат безкрайни, защото са ограничени със закон и са обвързани със заплатата. Те са част от заплатите на държавните служители, извадени предварително, за да може да бъдат разпределени на тримесечие по неясни критерии. Удобно се пропуска да се обясни, че многомилионните бонуси всъщност са 20-40 евро месечно над основната заплата на всеки служител. Тези 20-40 евро, прибавени към основна заплата от 700-800 евро, явно са основната причина за дупката в бюджета. Огромна заплата, нали? Чак се чудя как успяват да си изхарчат парите тези омразни чантаджии.
Масово хората искат по телефона да получават лични данни, административна информация и услуги, които законът забранява да бъдат предоставяни без идентификация.
Масово се твърди, че държавните служители са прекалено много. Вероятно истината ще стане ясна тогава, когато за една административна услуга хората бъдат принудени да пътуват до друг град, защото местната структура е останала без персонал.
Масово се твърди, че едва ли не ежедневно администрацията се увеличава. Премълчава се фактът, че повече от 10 г. има закон, който ограничава нарастването на администрацията. 
Масово не се знае, че в редица регионални администрации работят по 8, 10 или 15 души, като голяма част от тях са пред пенсия и очакват първа възможност да напуснат.
Масово не се разбира, че населението може да намалява, но административните услуги, регулациите, контролът и изискванията непрекъснато се увеличават. Повече работа с по-малко хора означава само едно – по-бавна работа.
Масово хората обвиняват служителите за опашките, таксите и бюрокрацията, въпреки че тези правила се създават от политиците и органите на властта, избрани именно от същото това общество.
Масово не се знае, че държавният служител има сериозни ограничения за допълнителна работа, докато в много други професии това е напълно възможно.
Масово не се знае за стотиците електронни услуги, които могат да бъдат използвани с ПИК на НАП, ПИК на НОИ или електронен подпис.
Масово хората очакват малки администрации да управляват милиарди левове по европейски програми, проекти и национални политики, но същевременно смятат, че служителите там трябва да работят за минимално възнаграждение.
Масово не се знае, че ако държавните служители имаха избор, мнизинството от тях биха предпочели да работят по Кодекса на труда, а не по специалния закон.
Масово не се разбира, че ако осигуровките бъдат върнати като удръжка от заплатата, а в замяна се възстанови класът прослужено време, реалната справедливост би била много по-голяма.
Масово се твърди за многото привилегии в държавната администрация. Поредната заблуда, привилегии няма, има само ограничения. Всъщност има само една: поемеш ли към небесното царство, държавата ще те изпрати на нейни разноски, но пък след това ще потърси от близките ти сумата, която ти е дала за работно облекло. Видиш ли, тези 127 евро там горе няма да ти трябват. Логично, нали???
Държавните апартаменти, държавните коли, тръмповата заплата и т.н. са в главите на някои олигофренясали анализатори и експерти. Който иска, да им вярва. Толкоз за привилегиите. 
И не на последно място – масово не се разбира, че омразата към държавния служител не е възникнала сама. Тя беше насаждана години наред, защото е удобно обществото да бъде насочено срещу чиновника на гишето, вместо срещу причините за проблемите.

*Секретар на Фирмена синдикална организация на КТ „Подкрепа“  при Национална здравноосигурителна каса