Мрежите на паралелната държава

Истината е, че в частния и НПО-сектор има още повече администрация, отколкото в обществения и че законите на Паркинсон действат с пълна сила и там. Тъй като самите фирми и НПО-та в преобладаващия брой случаи живеят от обществени поръчки, то управлението би постигнало значителни икономии, ако ги мотивира по някакъв начин да съкратят излишния персонал. Точно тук са сплетени мрежите на паралелната държава, защото роднинствата, на свой ред, допринасят за получаването на държавни поръчки. И постоянно измислят начини да засмукват нови средства от централния и местните бюджети. Сами сме си отгледали доста паразити, а с яденето се увеличават и техните апетити.
А други дружества са толкова големи и богати, че лобират за полезна за себе си и вредна за страната политика. Пример е частният банков сектор. От поне десет години той печели главно от такси върху елементарно местене на пари или така наречено "поддържане" на спестовна сметка, сякаш влогът трябва редовно да се полива, за да не изсъхне. Може би харчи част от един ват електричество годишно, за да се държи записът на дискове. А не от основната за такива институции дейност - от лихви по отпуснати от банката кредити. Повечето от тези банки са излишни и движението на средства би могло да се поеме от специална разплащателна банка. 

Тези хора обезкървяват националната икономика с по 4 милиарда лева годишно 

И гордо изпращат дивиденти в банките-майки.
Но секторът има мощни лостове за влияние в БНБ, парламента, изобщо властта, (където на специални категории отпуска кредити със занижен процент). Това е само един пример за това, че са нужни мерки за съкращаване на частните чиновници. Ако отворим чакрите на логическото мислене, ще се сетим за куп подобни паразитни частни "бизнеси", които по закон се водят, че създават стойност, а зарибяват със социални пороци. Т.е. правят точно обратното!
И тъй като сме тръгнали да режем, трябва да се почне от по-голямото - частното - за да се получат по-големи икономии.
Към публичния сектор у нас се водят 26% от заетите. Значи, още при първо наблюдение виждаме, че ако направим 10% съкращения при тях, ще икономисаме 2.6% от хората. А в частния? Той е 74%. 10% от 74% прави 7.4%. Значи усилията ни биха били 3 пъти по-ефективни ако реформираме частния сектор. 
Но и това е прекалено оптимистично! Всъщност нашите "учени", кой знае защо, са сложили в един кюп учители, медици, полицаи, военни (точната численост на последните 2 категории е старателно замаскирана, но това не мени главните пропорции). Между "бюрократите" най-много са учителите - 7.3%, медиците - 6.2%, държавните служители - 5%. Добре, 

кои са тези лоши чиновници, които тежат и само си клатят краката? 

5% от заетите в страната. Хм... Това значи, че усилията за съкращение са обречени на само 5% ефективност. Това, откровено казано, значи да гоним Михаля. 
Да помислим. 10% съкращение от тези 5% прави половин процент. Ако те са били голямата тежест на гърба ни, нека да разпределим заплатите, които ще спестим от тях, върху останалите 95% от трудово наетите от двата сектора. Това прави 0.026% (26 хилядни от процент) за всеки работещ. 
Ако да речем средният "чиновник" взима 2500, то тези 26 хилядни от процент правят към 32 евро годишно или 2.75 евро месечно. Това е тя тежестта на прословутата бюрокрация! Един път пътуване с градски транспорт и малко отгоре. Това ни е пречило да заживеем като средния европеец, споменат във всяка партийна програма от поне 20 години?! 
Но пък малкят им брой (около 15 хиляди души) има предимства! Върху тях е лесно да се демонстрира реформена решителност и да се докладва за "болезнени, но оздравителни мерки". Всичко в държавата ще тече по-бавно и с грешки - от митниците до пътните ремонти, до най-милото ни - усвояването на евросредства, та да не отидат бадева, но това протакане само ще затвърди убеждението ни, че трябва още по-мощно да ударим по държавата, нашия упорит враг. Какво като тя изчезне? Нас нали 5 века ни е крепяла църквата? Имаме вариант Б.

Фейсбук