Загубената битка

Армията на украинските националисти понесе през февруари-март т.г. поражение в битка с опълченците от Донбас в района на Дебалцево - малък град на 70 км западно от Донецк, важен жп възел и шосеен кръстопът на магистралите Москва-Ростов на Дон и Донецк-Луганск. Още през юли 2014 г. командването в Киев предприе мащабен опит да раздели Донецката (ДНР) от Луганската народна република (ЛНР), като се вклини между тях. Клинът беше с 30 км дълбочина и 10 км ширина и бе зачетен от Минското споразумение като завзета от Украйна територия. Киев възнамеряваше да го използва като трамплин за нападение срещу Донецк и Луганск при поотделното им завземане.
От тези позиции украинските силоваци обстрелваха прилежащите от двете страни селища на ДНР и ЛНР. Опълченците оцениха слабостта на вклинилите се украински части и започнаха военни действия за тяхното обкръжаване. И двете страни ясно съзнаваха важността на позицията и затова сраженията се водеха с голямо ожесточение. Обръчът около украинските части не бе напълно затворен от септември 2014 г. до февруари 2015 г.
В началото на януари в зоната се намираха около 8000 украински бойци. Главният удар беше насочен към разрушеното летище на Донецк, откъдето украинците възнамеряваха да напреднат, за да обхванат опълченците в клещи.
Споразумението за примирие от Минск поначало беше обречено на неуспех. Прекратяването на огъня бе използвано и от двете страни за укрепване на позициите им и още през януари 2015 г. то беше вече история. Началникът на Генералния щаб в Киев Виктор Мухенк самоуверено заяви: "Украинската армия има достатъчно сили и средства, за да нанесе своя окончателен удар". Това самонадеяно изказване беше бързо наказано. След ожесточени боеве в района на летището останалите там украински войници бяха пленени и северозападните части на столицата Донецк бяха изведени от обсега на противниковата армия, която дислоцира по-далекобойни ракетни установки, за да обстрелва града.
Вечерта на 5 февруари Киев прие предложението на ДНР да се сключи примирие и да се организират два коридора за евакуация на граждани - на север към Артьомовск и на запад към Донецк. Договорено беше да се разреши на Артьомовск да се изтеглят и украински войници, но без оръжие.
На 31 януари бе постигнато споразумение с украинските военни да се евакуират 160 възрастни граждани и 40 деца от Черемухино. Батальонът "Айдар" от "Десен сектор", в който участваха и наемници от Кавказ, Белгия и Полша, отказа да се подчинява на разпорежданията на армията и започна да обстрелва колоната. Евакуацията беше прекъсната. Бойците на "Десен сектор" минираха улиците на селището, сипваха сол и машинно масло в кладенците за питейна вода и това продължи до 9 февруари, когато Черемухино и Нижное Лосовое бяха превзети от опълченците. Същия ден бе спечелен и контролът над магистралата М-02 между Артьомовск и Дебалцево, след като се овладя и важна стратегическа височина на 2 км северозападно от Лосовое и Логвиново. Котелът около Дебалцево бе окончателно затворен. Снабдяването на киевските части с боеприпаси и храна бе напълно прекратено. Битката за Дебалцево вече бе загубена за силоваците.
Известно време министърът на отбраната на Украйна Степан Полторак прикриваше поражението и заповяда да се направи опит на 13 февруари да се пробие обръчът с атаки отвътре и отвън по протежение на магистралата М-02 край Логвиново. Опитът завърши с катастрофални загуби за украинците. На 17 февруари окончателното затваряне на обкръжението при Дебалцево бе потвърдено и от международните агенции. Превземането на града бе съпроводено от кръвопролитни улични боеве с много убити и ранени.
Военните загуби на Киев до началото на януари 2015 г. бяха относително големи. Най-малко 1600 души жива сила, 136 танка, 110 бронетранспортьора, 58 превозни средства и 80 артилерийски системи. За да компенсира и да повдигне бойния дух на частите, правителството определи с декрет парични премии за бойците и подразделенията: за свален самолет - 120 000 гривни (7250 долара), за ракетна установка - 60 000 гривни, за тактическа ракетна система - 54 000 гривни, за унищожен танк - 48 000 гривни, за преносима зенитна установка - 30 000 гривни. Всеки войник или офицер, участващ в бойни действия - по 1000 гривни на ден (62 долара/ден). За изпълнена оперативна задача бригадата получава 365 000 гривни (22 000 долара), полкът - 243 000 гривни (150 000 долара), батальонът - 121 000 гривни, ротата - 60 000 гривни. "Ценоразписът" беше обявен от президента Арсений Яценюк. Но една страна, която трябва да мотивира патриотизма на своите граждани по такъв начин, е морално, политически и военно обречена.
В момент на откровение министърът на отбраната на Украйна призна, че обявената всеобща мобилизация се е провалила и е целяла да събере под знамената едва 20% от подлежащите на свикване граждани. Останалите 80% отказват да се бият на фронта и се спасяват, като бягат извън страната. Затова правителството забрани напускането на Украйна за мъже между 18 и 60 години.
Но и това не бе всичко. На 5 февруари парламентът на Украйна прие закон, който позволява на командирите на поделенията да разстрелват дезертиращите войници. След устно предупреждение и предупредителен изстрел във въздуха се стреля вече на месо.