За партиите с отпаднала необходимост
Едно изявление на вицепремиера Иво Христов възбуди мелодраматично психодясното тези дни. В свое интервю Христов заяви, че има партии с отпаднала необходимост, които се опитват да актуализират свои каузи с 36-годишна давност.
Политическа буря разтърси медийната среда, която отдавна е пленена от градската десница и през която те доста успешно налагат своите наративи, въпреки смешната си електорална подкрепа. "Българският Дугин ни нарича с отпаднала необходимост", изстена ген. Атанас Атанасов. Всички десни медии нададоха колективен стон, че ги изнасилват морално и че ги връщат във времената на кървавата ДС, която наричала своите противници "бивши хора".
Подобен писък е най-голямото доказателство, че Иво Христов всъщност е бил прав. Защото българската десница е като птеродактил, който случайно е оцелял до тези времена и абсолютно не се вписва в актуалния дневен ред на страната. Всички хора са потънали в грижи за високите цени, липсата на бюджет, очевидната липса на икономическо развитие, но десните продължават като перпетуум мобиле да раждат колективната опорка, че те са бранител на България от дългите лапи на Русия и единственият гарант, че комунизмът няма да се върне. Между другото, точно този карикатурен разказ прецака бг-дясното - на изборите те очакваха мощна генерационна подкрепа от младото поколение, но джензитата гласуваха за Радев. Защото човек има граници на своето политическо търпение. Ако 36 години след падането на комунизма битката с него ти е единствената кауза, ти си партия с отпаднала необходимост, бронтозавърска кост, открита при разкопки.
България се намира на нов етап на своето политическо развитие. Една партия успя да спечели пълно мнозинство, но мнозина в дясната общност все още си мислят, че всичко ще трае за кратко, а после нещата ще си тръгнат по старите коловози. Може би точно това е причината за страстната мелодрама, която психодясното разиграва - те отчаяно се опитват да не се променят, да останат абсолютно същите, въпреки че статуквото не им носи никаква полза. Просто десницата минус разказите за комунизма и съсканията за Русия ще остане като празна найлонова торбичка, напълно лишена от смисъл.
С години слушахме как основният проблем на България бил, че левицата е нереформирана и немодерна. Това винаги е било лъжа - левицата беше жива, жива е и сега, когато остана извън парламента. Просто нейните избиратели не са сектанти - те изискват, гневят се и наказват. Проблемът винаги е бил в абсолютно немодерната и архаична десница, която след тези избори би трябвало да си даде сметка за това, но виждаме, че някои неща във вселената никога не се променят. Партиите с отпаднала необходимост умират дълго и противно.
