dВЕРСИЯ - да се намесиш в проблема
Идейната платформа е пространство за критическа лява публицистика
/ брой: 80
Списание dВЕРСИЯ съществува от 2015 г. като идейна платформа за критическа лява публицистика. Списанието се фокусира върху критика на социалните и класовите неравенства, въпросите на лявата политическа теория в пълното й многообразие и предлага аналитично пространство за разискването на алтернативни на капиталистическия свят модели.
dВЕРСИЯ всяка година издава електронни и печатни издания със социални, политически и културни анализи, фотография и непопулярни гледни точки. Създава я колектив от активисти, студенти, обучители, изследователи, журналисти, дизайнери. Това е независима общност, която се издържа предимно от дарения на читатели и съмишленици. В редколегията са Рая Апостолова, Иван В. Бакалов, Петър Банков, Неда Генова, Калина Дренска, Станислав Додов, Боряна Красимирова, Константин Георгиев.
От 2015 г. dВЕРСИЯ се случва благодарение на безброй часове доброволен труд и желанието на авторите да се намесят в проблематиката на различни социални, политически и културни реалности. И да разкажат за маргиналните, изключените, невидимите хора, идентичности и визии за живота заедно.
По-долу предлагаме откъси от уводната част на два сборника: „Социализъм: презареждане“ (2021) и „А може, по-иначе може… Утопии и радикално въображение“ (2025).
„Социализъм: презареждане“
Да презаредим социализма означава да се отнесем критично към начините и времената, в които живеем, и преди всичко към неравенствата на настоящето, радикално скъсвайки с възпроизводството им. Да презаредиш социализма също означава да произведеш и развиеш недоволство. Целта на презареждането на социализма не е да укроти капитализма, а да го срине из основи […] Тази цел може и да е била потискана и омаломощавана, но идейното ? осъвременяване и напасване към настоящия момент говори само едно: борбата за по-добър и справедлив живот надмогва репресивните клопки на идеолозите на капитализма. Реставрацията на капитализма в Източна Европа не успя да убеди масите, че свободният пазар е панацеята за справедливост; не успя и да ни убеди, че днес сме по-политически свободни, отколкото преди повече от 30 години. Напротив, хората са все по-бедни, по-болни, по-уплашени, по-несигурни. В колектива зад настоящия сборник – списанието за независими леви политически и социални анализи dВЕРСИЯ – отказваме да мислим „сриването“ на социалистическите режими в Източна Европа като край на социалистическите борби или пък като доказателство за идейното надмощие на либералната философия. Напротив, мислим го като историческата необходимост пред очертаването на по-премислени социалистически хоризонти. Но за да очертаем социалистическото бъдеще, залогът е да се обърнем критически и към неговото минало и да почерпим от неговия опит [...]
„А може, по-иначе може… Утопии и радикално въображение“
Преследването на утопия чрез впрягането на радикално въображение в нови форми на политическо взаимодействие не е въпрос на абстрактни размишления в свободното време. Напротив, създаването на колективна утопия е единственият отговор на възможно най-непосредствения и базов въпрос: кой има право на живот в късния капитализъм? „Утопия“ в този смисъл не е просто идея, а практика, в която подчинените групи действат така, сякаш животът им има смисъл и е от значение, независимо от всички условни рефлекси. „Утопия“ е съпротивителна практика, чрез която се оспорва утвърждаваното от управляващите групи схващане, че животът ни е функция на възпроизводството на тяхната власт, че животът ни е на заем. Независимо дали става дума за животи, премазани от козирката на ремонтирана гара, изпепелени в импровизирано нощно заведение, смазани на тротоар или пешеходна пътека, смелени в месомелачката на войната, изхабявани бързо и безпощадно в трудовата експлоатация или просто непризнати за съществуващи, равносметката е, че в капиталистическите общества, в които битуваме, стойността на нашите животи е обезценена до крайност. Докато се надяваме, че това не ни засяга и че все пак там някъде има някой друг, чийто живот е дори по-евтин, се движим слепешката към смъртта. И колкото по-дълго оставаме глухи за гласовете на онези, които вече са там, толкова повече самите ние губим гласовете си. И когато дойде и нашият ред, също никой няма да чуе и никой няма да разбере. Но именно пред лицето на смъртта желанието за живот е най-силно. Именно там става ясно, че „може, по-иначе може“. Утопията в този смисъл е базов порив за живот.
