Спецзвено, което да следи цените в реално време, ще предложи икономическият министър Александър Пулев. Министърът направи това предложение пред депутатите от временната комисия по бюджет и финанси. И предходното служебно правителство на Андрей Гюров следеше цените на храните и горивата чрез щаб в МС, но те продължиха да вървят нагоре, а за април у нас беше отчетена най-високата инфлация на годишна база в ЕС от над 7 на сто.
о време на обсъжданията стана ясно още, че има вероятност за рокади в Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. По-рано вчера пък от КЗК публикуваха съобщение, че са убедени в доброто взаимодействие и координация с редовното правителство.
Пулев обясни, че в най-кратки срокове ще внесе предложение в Министерския съвет за създаването на междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените. В него като постоянни членове ще бъдат включени Министерството на финансите чрез НАП, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, както и Министерството на земеделието и храните.
Според Пулев с въвеждането на звеното за координация, правителството ще работи по-ефективно, рамо до рамо, с независимите регулатори. Националната агенция за приходите (НАП) ще бъде основен орган в този процес, където се събира конкретната статистика и където има нужните правомощия да си съдействат с всички останали ресорни министерства.
Земеделският министър Пламен Абровски настоя българските производители и преработватели да имат адекватен дял на пазара на храни у нас. Той смята, че един от големите проблеми е недостигът на българска продукция, а за да има българска продукция, трябва да има адекватна цена и адекватен марж на печалбата.
За 90% реклама и 10% продукт ли плащаме?
От ПБ са убедени, че предложените от тях мерки целят да се дадат повече правомощия и тотално изсветляване на сектора по отношение на ценообразуването и на това регулаторите да си вършат работата. Министър Абровски и депутатът от ПБ и бивш земеделски министър Явор Гечев са категорични, че трябва да се изчисти веригата, плащанията да не са в съотношение 90% реклама и 10% продукт, намеквайки за големите вериги. Целта не е да се удрят веригите, но от тях се иска толеранс за нашите доставчици и производители.
Представители на браншове и съюзи на производители декларираха несъгласие с повечето мерки и предупредиха, че няма да имат очаквания ефект.
След като Гечев даде пример, че у нас маслото от една марка е по-скъпо от центъра на Париж, от бранша попитаха дали България е готова да свали ДДС за храните от 20% на 5%, колкото е във Франция, както и дали в сравнението са отчетени логистика, доставка и пазарен сегмент.
Бизнесът с критики срещу мерките
Правна несигурност, нови административни тежести и недопустима намеса на държавата в определянето на цените на частния сектор - такива критики изразиха представители на бизнеса.
"Очаквахме от новата власт да осигури по-голяма предвидимост за бизнеса, а виждаме, че наред със законовите промени се предвиждат няколко допълнителни наредби и методики за определяне на цени, които ще излизат в различна последователност по-нататък през годината. Това предизвиква огромна правна несигурност за бизнеса, който иска коректно да спазва законите", посочи Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК.
Работодателските организации се противопоставиха срещу драстичното завишение на санкциите и въвеждането на нова административна тежест, която ги задължава всеки ден да предоставят информация за цени и условия по търговски договори за попълване на пореден регистър в държавата.
Бизнесът възнегодува и срещу бързането на властта да приема законови промени без обсъждане с тези, които трябва да ги изпълняват.
Бизнесът е обезпокоен и от няколкото нови понятия, които се въвеждат за контрол на цените - икономически необосновани, справедливи и прекомерно високи цени, което ще създаде огромен хаос за търговци и производители.
Според Сдружението за модерна търговия новата власт предлага не законови поправки, а изцяло нов режим на наблюдение и контрол на цените. С промените в Закона за КЗК от сдружението са убедени, че на практика държавата въвежда таван на цените за големите компании. "Достатъчно е 3-4 големи фирми да предлагат хомогенни стоки, за да бъдат тълкувани като "съгласувано господстващо положение" и да бъдат обвинени в прекомерно високи цени, които регулаторът КЗК сам ще определя дали са прекомерни", посочи Николай Вълканов.
Търговските вериги смятат, че дописаните нови нелоялни практики са с неясни дефиниции и позволяват свободно тълкувание и на практика може да забранят пускането на пазара на собствени марки, както и предлагането на промоции.
Министър Пулев декларира още, че ведомството му е "за" промените в законите за КЗК и КЗП, предложени от "Прогресивна България".
Така двата законопроекта получиха от депутатите огромна подкрепа при първото четене в бюджетната комисия. "Продължаваме промяната" гласуваха против, а "Демократична България" - въздържали се.

