Революцията на богатите срещу бедните

Иван Спирдонов


През последните петдесет години, дори и общественото мнение да не е забелязало, защото нямаше кой да му го каже, в целия запад се водеше война. Това беше гигантска революция на богатите срещу бедните. Милиардерът Уорън Бъфет също го призна: „Разбира се, имаше класова война и моята класа я спечели. Богатите спечелихме.”
Това беше настъплението на неолиберализма и тоталната му победа не само като икономическа теория, а като цялостен мироглед. Официалните медии нарочно мълчат, тъй като до една са купени. По тази причина младите вече нищо не знаят за миналото, представа нямат какво е било преди.

Те не знаят, че и на запад до 80-те години на ХХ век масата живееше в социализъм 

Не в съветски такъв, но в социализъм. Имаше бедни и богати, но разликите бяха пренебрежимо малки в сравнение със сега.
Към 1989 на запад още властваше т.нар. welfare state - държавата на всеобщото благоденствие. Това беше система, създадена на база идеите на Джон Мейнард Кейнс, която постепенно се наложи след края на втората световна война. Често я приравняват с икономическата политика на социалдемократите. Държави на всеобщото благоденствие бяха и Западна Германия и Франция, а също Италия, страните от Бенелюкс, Австрия и много други, включително Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай, Коста Рика…
Най-трайни резултати постигнаха скандинавските страни. Неслучайно “шведски модел” беше нарицателно за държава, почти напълно постигнала всеобщо щастие за всички.

При тази система имаше силна държава, прогресивно подоходно данъчно облагане, 

при което най-богатите плащаха най-много - нерядко и над 90% от доходите си. И общо взето, бедни нямаше, а имаше широка средна класа, достигаща в някои държави над 90% от населението. Имаше социална справедливост, като разликата в доходите беше горе-долу като при социализма.
Изобщо, това си беше истински построен социализъм, но с частна собственост, без дефицити и с относителна свобода на личността.
Именно за тази система мечтаехме и ние в 1989. Така виждахме запада, цъкайки замечтано докато разлистваме каталозите на Neckermann и гледаме западни филми. Затова и в 1989 масово се пееше “45 години стигат" и “Развод ми дай".
Обаче ние не сме знаели, че още в началото на 80-те години на ХХ век моделът на социалната държава започна да се руши целенасочено първо във Великобритания и САЩ и на негово място дойде прословутия неолиберализъм, при който средната класа започна да намалява, бедните да стават все повече и повече, а малкия процент богати, да стават още и още по-богати. Големите корпорации станаха главни играчи, а държавата субект беше постепенно лишена от силата си и се превърна в брокер и заложник на частни интереси.
Това беше революцията на богатите срещу бедните. 

Този бунт е бил замислен, планиран, финансиран 

Това беше истинска война, дори и да се води, без да го осъзнаваме.
Неолиберализмът издига в култ идеята за т.нар. laissez-faire - напълно свободна от държавна намеса икономика и пълно подчинение на адамсмитовата „невидима ръка на пазара”.
Още е 1947 г. е създадено Обществото „Мон Пелерин” (Mont Pelerin Society). Сред неговите съучредители са Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес, Карл Попър.
Обществото „Мон Пелерин” е последвано от десетки подобни научни центрове, фондации, институти и think tanks (мозъчни тръстове), чиято единствена цел е възхода на неолибералните идеи.
Чрез огромна, добре организирана и пребогато финансирана система от мозъчни тръстове и най-вече чрез дългогодишна и скъпо платена кампания в средствата за масова информация, постепенно неолибералите налагат своите идеи над управляващите - първо в САЩ, а после и в Европа.

Фон Хайек и Фридман твърдят:

Правителствата трябва да премахнат всички правила и регулации, спъващи натрупването на печалба.
Те трябва да продадат всички държавни активи, на частни корпорации. Драстично да се ореже финансирането на социалните програми.
Всичко това става действителност в 80-те години на ХХ век. Маргарет Тачър става британски премиер през 1979, а Роналд Рейгън печели президентските избори в САЩ през 1980г. „Рейгъномиката” и „Тачъризма”, които по същност са чисто неолиберални икономически програми, започват да властват над целия западен свят.
Основна идея на неолибералите е - богатите е по-добре да станат още по-богати, а бедните да са си бедни с очакването, че облагите, с които се ползват богатите, в даден момент ще се „процедят“ и към по-бедните слоеве на обществото.
Така богатите успяха да излъжат и победят народите. Затова и днес термини като "капиталисти", "експлоатация", "потисничество" са се превърнали в мръсни думи и буквално 

за нас е по-лесно да мислим за края на света, отколкото за края на капитализма

Бунтът отгоре срещу долу засегна всички области, не само икономиката и работата, но също така и правосъдието, образованието: той преобърна представата ни за обществото, за семейството, за самите нас. Той се възползва от всяка криза, цунами, нападение, рецесия, пандемия.
Всичко това го виждаме днес у нас - младите българи са до такава степен индоктринирани с неолиберализъм, че всяка друга идея или идеология ги плаши. Ако някой има говори за какъвто и да е социализъм или силна държава, в съзнанието им моментално се появяват лагери, дочени дрехи и липса на дънки и банани. Единствено важно е кой колко пари има и които имат са приети за естествени господари.
Тъжни са тези изводи, обаче не можем да не признаем, че така стоят нещата. Обратна революция едва ли ще има скоро. И, както моя скромност не един път в писал, тази обратна революция може да стане само след някакъв катаклизъм. Само някакъв огромен ужас в в състояние да промени съзнанията.
Бог да ни пази.


Свободно слово