17 Ноември 2026вторник14:45 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Размисли за мир

автор:Зорница Илиева

visibility 1839

Наистина ли Кая Калас не осъзнава, че дипломацията е изкуство на компромиса? Дипломатите се намесват, за да спрат една война в момент, когато става ясно, че загиват много хора, а победата не се очертава еднозначно. За някои, а за други тя е в кърпа вързана. 
Компромисът по правило означава, че вероятно няма да има задоволство и от двете страни. Но да искаш да преговаряш и то в качество на представител на ЕС с Москва и в същото време да твърдиш, че руснаците имат максималистични искания, че първо трябва да се прекрати огъня, после мирно споразумение при условията на Киев т.е. на Европа и едва тогава да се беседва за архитектура на европейската сигурност, е меко казано нахално. 
Гласуваш нови санкции, отхвърляш с надменност “коренните причини”, за които Путин постоянно говори и според него са довели до започване на войната и после настояваш за преговори за край? Какъв край като даже не си даваш сметка кои преговаряха в Абу Даби, кой кой е в състава на делегациите и защо руснаците подчертават, че са приятно изненадани от присъствието на ген. Алексус Гринкевич, върховен главкомандващ в Европа и едновременно с това командващ европейското командване на САЩ, който според Рябков е “внесъл неочаквано високо ниво на професионализъм в дискусията”. Така си говорят силните на деня, с уважение и подчертаване на деловитост между двамата висши представители по въпросите на сигурността от двете противоположни страни на Европа. Защото присъствието на Рябков в делегацията в Абу Даби не е нищо друго освен връщане към фундаменталния въпрос, който постави началото на войната. Той е написал “учебника”, както се казва и е най-близкия до Путин. Срещу него е равнопоставен противник. 
Къде е тук мястото на Калас, която собствените й колеги в Брюксел и страната й не одобряват и даже казват, че “тя би провалила преговорите още преди да са започнали”. Няма капка разум за никакви компромиси. И то, когато Русия демонстрира готовност за пазарлъци по отделни точки и ултимативните й искания са в посока издигане на конфликта в Украйна от локален проблем до глобален въпрос. Това всъщност засяга по-широка тема за необходимостта от ново споразумение в новия възникващ многополюсен свят. 
Си Дзинпин определено участва в това. Путин даже премина от категоричен отказ да има каквито и да е отношения с Европа към това да я упреква, че не е назначила достатъчно бързо човек, който да разговаря с него. Дори и да не му слага чаша вода на масата за преговори, както направи с Уиткоф и Къшнър в Москва. В такава ситуация Калас изглежда като самозабравила се персона, която отдавна надскача боя си. В Дъблин казала “защо ни засяга какво казват руснаците за нашите представители”. Ами защото в такива преговори и изявления винаги има знаци, сигнали и метафори, които говорят понякога повече, отколкото декларациите на Брюксел. 
Дипломацията се гради и върху изграждането на доверие, а такова не може да се постигне с някого, към когото демонстративно проявяваш грубост. Щом си казвал, че “целта на Европа трябва да бъде раздробяването на Русия на десетки малки феодални владения” сега няма как да имаш претенции за главен преговарящ. Мир се сключва с врагове, не с приятели, но трябва да имаш поне малка представа как се изгражда поне малко доверие, за да има резултат. Навремето Бил Клинтън има едно изказване, което трябва да се припомни - “Путин винаги е спазвал думата си по всички споразумения, които сме сключвали”. В тази връзка дали ЕС ще може да се адаптира към новите реалности на века? Ще има ли качество на висота за задачите на новото време? Едва ли. Поне не в този състав.


Фейсбук 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ