През уикенда Европейският съюз получи нов шамар. Не е първият през последните няколко години, но лошото е, че всеки път е все по-звучен и по-неочакван. Исландците решиха на референдум, че не искат да бъдат подновявани преговорите за членство в ЕС. Ударът беше толкова неочакван, че нямаше време да говорят за руска намеса в резултата. Управляващата социалдемократическа проевропейска партия предложи да се проведе референдум и въпреки че до последния ден социологическите проучвания посочваха много близък резултат, евроскептиците се оказаха повече.
Брюксел още не може да се съвземе от шока. Как така някой не иска да се присъедини? Все пак има държави като Украйна, Молдова, които правят всичко възможно, драпат със зъби и нокти час по-скоро да се почувстват "по-европейци", а исландците казаха "Не!"
Германският външен министър Йохан Вадефул стигна до заключението след кратко умуване, че "Съюзът не е достатъчно привлекателен" и явно е необходима някаква промяна. Само че не трябва една, а много. Защото ЕС отдавна не е това, което е бил планиран да бъде, да не говорим, че едва ли някой помни в кой момент точно се отрече от собствените си ценности.
Какво виждат жителите на държавите, извън Евросъюза? Със сигурност не розовия балон, където живеят Урсула фон дер Лайен, Кая Калас и колегите им. Виждат едни псевдополитици, неспособни да вземат правилни решения, но използващи езика на омразата и обвиняващи за всичко Путин и Русия. Парите на обикновените хора не отиват за подобряване на държавите им, а за военни цели. Хора от всички отрасли непрекъснато протестират, но пред микрофоните застават едни усмихнати бюрокритични лица, обясняващи им, че са заблудени и няма за какво да надигат глас, заслепени са и не осъзнават какъв прекрасен живот имат.
Но същевременно страни като Турция, Сърбия, които са извън ЕС имат много повече неща, с които да се похвалят. Например в Анкара в момента е построено най-голямото летище в Европа, без европейски средства и за сметка на това иззе функциите на повечето аерогари, като през ден отчита рекорд на пътникопотока. Или западната ни съседка, която благодарение на добрите си връзки с Китай има хубави пътища, влакове, строят се нови болници и училища.
Така че исландците много правилно са се ориентирали. На тях не им трябва членство някъде, където ще ги използват заради природните им ресурси и ще ги ограбват. Темата за икономическите проблеми е много чувствителна в колективното съзнание и не са склонни да си припомнят близкото минало.
Исландците виждат още едни ръководители, които не смеят (с малки изключения) да се противопоставят на Тръмп и за най-малкото нещо молят за благословията му.
А ЕС, ако наистина иска да се разширява, трябва да се замисли защо спря да прави нещата, както трябва, защо изгуби достойнството си и позволи на безумци да го оглавят. В противен случай, ще трябва да се задоволи с кандидатурите на държави като Молдова, Украйна, Северна Македония, Албания, от които със сигурност няма да забогатее.

