ТОЗИ КОКАЛ ЧУЖД

Намерих на улицата един кокал - голям, с много мръвка на него. Какво ли не бях намирал - недопита бира, половин фас, стар вестник, но кокал, и то с месо - никога! Веднага се похвалих на моите авери.
- Това е на главоболия - вика един, - ще страдаш. Само държавата може да притежава такова тлъсто нещо!
- Глупости - вика друг, - няма как да е от държавата, нея отдавна я обезкостиха! Това е мръвката на някой от нашите патриотично настроени индустриалци! Изтървали са кокала и сега ще дойдат да си го вземат, а нас ще ни изядат барабар с обувките!
- Тази теория куца - викам му, - нашите олигарси, захапят ли нещо, не го изпускат! Кокалът не е техен!
- Може пък - предполага друг, - този кокал да е изпаднал от някоя европейска програма. Чувам, че са бая тлъсти, много народ точи зъби за тях!
- Е, ако е от програма - значи много сме вътре, така да знаете! Тези програми ги дават само на по-първи хора, никога на случайни!
Аз не отстъпвам:
- Хич не ме интересува чий е и защо. Аз намерих кокала и си е мой. Най-после ще хапнем като хората и ще спим спокойни.
Аверите не спират:
- Предлагам да вземем кокала с месото и да го предадем на службите! Те да се оправят с него!
- Какви служби, бе! Ти чул ли си досега те да са помогнали на някого, а?
Питам ги:
- Абе, какво става с вас, защо само трагедии вещаете? Най-после намерихме истинска мръвка и никой не се радва!
- Щото - викат, - не го ли виждаш на какво прилича? Това не е кокал за нашите уста.
Аз не отстъпвам:
- Откъде знаете как изглеждат кокалите? Кога за последно сте яли нещо, което е имало кокал, а? Може пък вече да произвеждат животни само с такива кокали!
Един от аверите вдига ръка.
- Ние - вика, - така или иначе сме свикнали вече на глад и немотия. Предлагам да си запазим мръвката за по-читави дни, когато преходът свърши и светлото бъдеще дойде. Тогава с кокала ще отпразнуваме щастието и свободата.
Махнах с ръка:
- Когато бъдещето светло, братството и свободата дойдат, нас няма да ни има. Тука камък върху камък няма да е останало. Единственото, което ще надживее всичко, това е нашият наивитет.
Аверите са бетон.
- Няма значение - викат, - на нас така са ни обещали, ще чакаме бъдещето!
Казвам им:
- Чавка ви е изпила акъла на вас. На това ли ви научи дългият преход, такъв пример ли взехте от родни управници и европейски гости? По-добре кокал днес, отколкото демокрация утре!
После метнах кокала на рамо и тръгнах, а те рекоха, че ще ми помогнат, и така всички отидохме у дома много преди светлото бъдеще.