Голямата неолиберална лъжа
През 1953 г. американският президент Айзенхауер номинира Чарлс Уилсън, тогава президент на автомобилния гигант „Дженерал Мотърс", за министър на отбраната на САЩ. По време на изслушването в Сената, притиснат от неудобни въпроси защо отказва да продаде огромния си дял от акции в компанията, Уилсън изрича една фраза: „Това, което е добро за нашата страна, е добро и за „Дженерал Мотърс", и обратното, това, което е добро за „Дженерал Мотърс", е добро и за държавата.“
С този нагъл и реторичен трик в съзнанието на човечеството беше инжектирана най-голямата неолиберална лъжа, че промяната на законите в полза на шепа едри работодатели с цел засилване на техните печалби, е най-добрият начин да се помогне на всички по веригата. И тъй като идеите реално управляват света, тази догма спечели на своя страна наемната интелектуална класа. Лобистите просто влязоха в стаята на масата на преговорите, сложиха каменното изражение на загриженост и започнаха да командват парада.
Днес живеем в тези причинно-следствени връзки. Модерните мениджъри и картели не печелят заради гениален предприемачески дух, а защото притежават смазваща пазарна сила, която им позволява сами да диктуват цените на живота ни. Когато една структура стане по-голяма от пазарния механизъм, свободният пазар просто умира. Нещата стават зловещи тогава, когато тези гиганти използват политическото си влияние, за да блокират навлизането на каквито и да било нови, чисти конкуренти.
Най-ироничното е, че самият Адам Смит пръв изобличи тези конспирации срещу общото благо. В един пасаж от „Богатството на народите“ той пише следното „Хората с едно и също занятие рядко се срещат дори за забавление и развлечение, но техният разговор винаги завършва с конспирация срещу обществеността или с някаква хитра уловка как да се вдигнат цените“.
Големите корпорации у нас отдавна не просто подкопават пазарния механизъм. Когато станат прекалено големи, те започват да упражняват непропорционална политическа власт. Те пишат закони, лавират задкулисно в министерствата и превръщат държавния апарат в свой нощен пазач, докато истинските хора биват оставени на суровия тротоар на оцеляването. И тук ще спра. Засега.
Наречете ме неопитен или твърде млад, но аз наистина вярвам, че в България нещата може да се случват по друг начин.
Фейсбук