Десницата е права, няма еврейски терор. Има само израелски терор

Гидеон Леви
"Ааарец"


Израелка – точно като вас или мен – бе интервюирана от британския журналист Пиърс Морган в неговото авторско предаване и в продължение на дълги минути тя отказа да отговори на един прост въпрос: Дали животът на един палестинец струва толкова, колкото този на един израелец?
Морган зададе въпроса четири пъти и четири пъти лидерката на заселниците Даниела Вайс отказа да отговори. Тя дори пренесе отговора си в сферата на половото равенство – само и само да избегне отговор.
В крайна сметка тя измърмори нещо за Бог, който е създал всички, за да отблъсне досадния интервюиращ. Той ? напомни думите на друг заселник, Йехуда Шимон от аванпоста Хават Гилад, който броени дни по-рано каза пред Би Би Си, че животът на един евреин се равнява на този на 10 милиона палестинци.
Милиони хора по света чуват тези изявления; какво си казват те?
Че това е Израел.
Израелците чуват тези изявления; какво си казват те?
Че това не е Израел.
Какво общо има Вайс с нас?
Тя не ни представлява.
Нито пък министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич.
Безумните изказвания на министъра на отбраната Израел Кац?
Нищо общо с нас.
„Младежите от хълмовете“ също не ни представляват.
Погромите в териториите?
Това не сме ние.
Каханизмът?
Нищо общо с нас?
Дори половината от всички израелци казват, че премиерът Бенямин Нетаняху не ги представлява.
Израел се е превърнал в странна, уникална страна; нито едно от злините, които се случват тук, не ни представлява.
Истинско чудо.
Екстремистите не сме ние.
Уродливостта: не е наша.
Еврейското превъзходство: няма връзка с нас.
Нищо проблемно не принадлежи на нас.
Дори правителството не ни представлява.
Тогава кой ни представлява?
Къде са милионите израелци, за които нищо от това, което прави Израел, не са самите те?
Време е да осъзнаем, че Израел е точно това, което зрителите във Великобритания и САЩ виждат. В техните очи Вайс е Израел и Израел е Вайс.
След смъртта на десетки хиляди жители на Газа, включително хиляди бебета, и след ежедневните грозни прояви на еврейско превъзходство на Западния бряг, вече е невъзможно да се казва на света „това не сме ние“ и „не от наше име“.
Светът просто вече не се връзва. (Интересният въпрос е колко израелци все още се хващат на тези имагинерни различия.)
Първият, който каза това – вероятно неволно – беше кой друг, ако не американският посланик в Израел Майк Хъкаби.
Дълбоко в своето заблудено виждане за Израел, простиращ се от Нил до Ефрат, той произнесе думите „еврейски терор“ за първи път.
След години, в които казвахме, че няма еврейски терор, че това е оксиморон, идва баптистът от Арканзас и нарича нещата с истинските им имена: израелски терор.
Дясното, което години наред твърдеше, че няма еврейски терор, е право.
Няма еврейски терор.
Има – и още как! – израелски терор.
Наричането на този терор еврейски имаше за цел да заличи или смекчи пряката отговорност на Израел.
Това бе в услуга на държавата, разбира се.
Но то бе от полза и за самите израелци, които можеха да продължават да си повтарят, че има група екстремисти, които не представляват държавата, още по-малко пък тях.
Но тогава дойде Хъкаби, разопакова лъжата и стовари отговорността върху Израел – колективно.
Той е прав.
Терорът в Кусра, в Тел, е израелски.
Държавата Израел, а не Вайс или Шимон, носят отговорност за него.
Той се извършва от нейно име и я представлява, и трябва да се събудим и да осъзнаем, че за света тя представлява нас.
Всички израелци.
Светът вече не се връзва на нашите различия между истинския (и прекрасен) Израел и (уродливия) Израел на всеки екран по света, и с пълно право.
Трябва да приемем, че от историческа гледна точка всички ние сме Вайс, Бен-Гвир и Смотрич.