Прогноза: Храните ще поскъпнат заради войните и "Ел Ниньо"

Светът е изправен пред риск от нова инфлационна вълна при храните, тъй като войните в Иран и Украйна, съчетани с климатичното явление "Ел Ниньо", създават „перфектна буря" от по-високи производствени разходи и по-ниски добиви. Това заяви главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Максимо Тореро в интервю за Ройтерс, цитирано от БТА.
По думите му цените на селскостопанските суровини вероятно ще започнат да се повишават още през следващите месеци, а до края на годината това ще се отрази и на цените на храните. Според Тореро ефектът от поскъпването на суровините до крайните цени на храните се пренася за период от три до шест месеца.
След пика на инфлацията през 2022 г. цените на храните останаха относително стабилни през по-голямата част от тази година. Според ФАО обаче спокойствието вероятно ще бъде краткотрайно заради по-високите цени на петрола, недостига на торове и дизелово гориво, както и екстремните климатични условия.
Тореро посочи, че Ормузкият проток е ключов фактор за световното земеделие, тъй като през него преминават доставки на енергийни ресурси, необходими за производството на храни. По-високите цени на петрола оскъпяват транспорта, преработката и опаковките, а природният газ е основна суровина за производството на торове.
Допълнително напрежение създават и ударите по руската нефтена и газова инфраструктура, които ограничават доставките на дизел и природен газ за световните пазари.
Въпреки че цените на пшеницата, царевицата и ориза вече са се повишили през последните месеци, според ФАО те все още отразяват сравнително добрите реколти, а не очакваните проблеми през следващата година.
Нарастващите разходи вече влияят върху решенията на земеделските производители. В САЩ част от фермерите заменят царевицата със соя, която изисква по-малко торове. Анализ на Американската федерация на фермерските бюра показва, че без федерална подкрепа производителите на девет основни култури могат да загубят 32 млрд. долара през 2027 г., като всяка от тях се очаква да остане под прага на рентабилност.
Подобни тенденции се наблюдават и в Австралия, където прогнозите са производството на зимни култури да намалее с 21% заради поскъпването на горивата и торовете, както и несигурността около доставките на суровини.
Допълнителен риск носи и очакваното силно проявление на климатичното явление "Ел Ниньо", което може да промени моделите на валежите в много региони на света. Според ФАО това би могло да доведе до ново поскъпване на селскостопанските суровини и да тласне десетки милиони хора към остра продоволствена несигурност.
Първите признаци вече се наблюдават в Индия, където мусонният сезон се забави, а валежите остават под средните нива. Това поражда опасения за по-слаба реколта от ориз и нов натиск върху световните цени на храните.

Около 50 милиона души могат да изпаднат в риск от гладуване

до края на следващата година заради бързо развиващото се климатично явление "Ел Ниньо". Това ще се случи в допълнение към стотиците милиони, които вече страдат от опасни нива на недохранване вследствие на продължителните суши в части от Африка и натиска върху цените на храните, породен от войната с Иран, съобщава "Гардиън".
Дори ако "Ел Ниньо" се окаже по-слабо от прогнозираното в някои климатични модели, то ще постави много държави на ръба на хуманитарна криза. Според предупреждение на ФАО това ще увеличи с над една пета броя на хората, които вече страдат от недохранване - 225 милиона души в 45 държави. Най-силно засегнати се очаква да бъдат Централна и Южна Америка, Карибският регион и Южна Африка. В Южна и Югоизточна Азия вероятно ще паднат по-малко валежи от обичайното, което ще създаде сериозни проблеми за земеделието и фермерите.
Тазгодишното "Ел Ниньо" - климатично явление, което се появява през няколко години в Тихия океан и променя моделите на валежите по света - се очертава да бъде най-силното от поне 70 години. Някои специалисти вече го наричат „супер Ел Ниньо“, макар този термин да не е официално признат.
Сигурно е обаче, че силата и въздействието му се засилват от климатичните промени. По-рано тази година експерти предупредиха, че мощно "Ел Ниньо", в комбинация с глобалното затопляне, може да доведе до най-горещата година в историята - още тази година или, по-вероятно, през 2027 г.
Последствията от феномена ще бъдат дълготрайни, тъй като фермерите могат да изчерпат хранителните си запаси едва след повече от един селскостопански сезон. В Южна Африка например основният земеделски сезон продължава от октомври т.г. до март 2027 г., но най-тежките последици се очаква да се проявят около девет месеца по-късно - през периода между две реколти, когато хранителните запаси традиционно са най-ограничени.
„Най-сериозното въздействие върху продоволствената сигурност в Южна Африка ще се усети през периода между реколтите през 2027-2028 г.“, заяви Ричард Чулартън, директор на отдела по климат и устойчивост към организацията.
Според експертите фермерите ще бъдат донякъде защитени благодарение на добрата реколта от м.г.
По време на "Ел Ниньо" през 2015-2016 г. между 60 и 100 милиона души изпаднаха в остър недостиг на храна - термин, който се използва за състояние на тежък глад, без да е достигнат прагът на официално обявен глад.
Във Великобритания и други европейски държави фермерите вече предупреждават, че екстремните горещини и липсата на валежи ще намалят реколтата, а търговските вериги се подготвят за ново поскъпване на хранителните продукти.