Когато пациентът спре лекарствата, защото парите не му достигат

Д-р Диян Господинов


Вчера преглеждах възрастен мъж. Хипертония, диабет, предсърдно мъждене и една торбичка с лекарства. Нищо необичайно.
Минаваме терапията едно по едно.
Това пиете ли го?
Да.
Това?
Да.
А това?
Ами... този месец не.
Питам защо.
Скъпичко ми идва (лекарството, което му е предписано е  оригиналия Apixaban, нищо че вече има безплатни генерици на други молекули, със сходни резултати), докторе. Другия месец ще го взема.
Оказа се, че човекът си е направил собствена терапевтична схема.
Само че не според европейските препоръки.
Според датата на пенсията.
Едното лекарство този месец, другото следващия. Някоя таблетка се пропуска. Друга се разтяга с няколко дни.
На медицински език ще напишем: „Нередовен прием на терапията.“
Готово. Диагнозата на проблема е поставена.
Само дето пациентът не е спрял лекарствата, защото е решил, че разбира повече от лекаря. Спрял ги е, защото парите не му стигат.
И тук здравната ни система показва една от най-интересните си икономически особености.
За лекарство от няколко десетки лева понякога пари няма.
Но спокойно.
Ако пациентът се влоши, вече сме подготвени.
Линейка? Има.
Спешно отделение? Има.
Изследвания? Има.
Болнично легло? Има.
Венозни медикаменти? Има.
Клинична пътека?
Разбира се, че има.
И така проблем за няколко десетки лева може съвсем организирано да се превърне в лечение за стотици или хиляди.
После ще отчетем още една успешно проведена хоспитализация.
На хартия всичко е наред.
Само че аз бих измервал успеха малко по-различно.
Не само колко души сме приели в болница, а колко сме успели да НЕ приемем.
А това, за съжаление, няма как да го отчетем като дейност.


Фейсбук