Родителят трябва да бъде ударен по джоба, щом смята, че "парица е царица"

Силвия Томова


Ако не можеш да принудиш административно един родител да съдейства на училището, то няма защо да се сърдим на децата, че бойкотират авторитетите. Убийците от Пловдив са били повикани от психолози в училище заради неприемливо поведение, но родителите не са позволили децата им да ги посещават. Семействата смятат, че ако детето иде при психолог или друг подобен специалист, името му ще бъде записано во веки веков като различно, асоциално или дори болно. Противят се също така, защото приемат забележката от страна на учители или специалисти като техен личен родителски провал. Успокояват се, че кризата с агресията може да се "израсте" или че на отрочето ще му мине, защото те всички тийнове правят така... понякога.
Докато на родителите не им бъдат наложени глоби, защото парите са единствената ценност за тях, децата ще продължават да показват среден пръст на училището, на детската педагогическа стая, на полицая, учителя, чичката, когото не харесват, защото не харесват, а защо не харесват не знаят...
А психолозите от своя страна трябва да излязат от сълзливия сценарий, че всичко на тоя свят е травма - че не са ти купили телефон за два бона или че гаджето не ти отговаря в чата е травма само в романите на разни сълзливи девойки и от двата пола. Е, разбира се, има още един тон мерки, които могат да се вземат... но все отнякъде трябва да се тръгне. Родителят трябва да бъде ударен по джоба, щом обществото му е внушило, че парица е царица.


Фейсбук