Шампион сме по минимална заплата в ЕС почти 20 години. Изпревариха ни дори кандидат-членки.
България е в ЕС. Само минималната й заплата сякаш още е на кандидат-членство.
Графиката е безмилостна: 620,20 евро минимална месечна заплата през 2026 г. — последно място сред държавите от ЕС
Но има и по-любопитна подробност.
Пред нас са Сърбия, Черна гора и Турция — държави, които още чакат пред Голямата европейската порта.
Получава се своеобразен балкански парадокс: България е вътре в ЕС, но по минимална заплата някои от тези отвън вече са в по-предна позиция.
Разбира се, веднага ще се намери някой икономически фокусник, който да обясни, че това е само номиналният размер и че паритетът на покупателната способност променя картината. И действително — ППС дава по-различна перспектива. Но има един неудобен въпрос: "Защо, след като сме в ЕС вече толкова години, все още обясняваме защо най-ниската заплата в ЕС всъщност не е чак толкова ниска?"
И тук вече идва истинският парадокс. В ЕС спорят колко високо да вдигнат пода. В България спорим дали подът не е прекалено висок.
Работодателите казват: „Производителност!“
Синдикатите казват: „Доходи!“
Правителството казва: „Консенсус!“
А работещият с минимална заплата вероятно казва нещо много по-просто: „Хора, аз трябва да живея с това.“
И докато трите страни се опитват да намерят магическата формула, България продължава да държи една доста особена европейска титла: член на ЕС с минимална заплата, която е минимална и за ЕС.
Някои държави още кандидатстват за членство. Ние вече сме членове. Само че по заплатите май още сме на поправителен изпит.
Хората питат каква трябва да е минималната заплата през 2027 г.
Отговорът е елементарен. Толкова висока, че работещите да усетят, че живеят в Европа.
И толкова ниска, че никой новобогаташ да не се изплаши от случайно намаляване на неравенството.
Според грубите сметки това е около 700 евро. Нищо революционно.
Просто малка крачка за счетоводството и огромен скок за работещия българин.
Фейсбук

