189 години от рождението на Васил Левски

Има изгреви, които събуждат деня, и личности, които озаряват векове.

Левски е от тях. Той не премина през България като човек, а  като съвест. Като онази тиха светлина, която не заслепява, а показва пътя. Като камбана, чийто звън не стихва, защото ехото му се предава от поколение на поколение.

Той нямаше корона, а беше цар на духа. Не притежаваше богатства, а остави наследство, което не може да бъде измерено. Не търсеше безсмъртие, но го заслужи.

И днес, когато се вглеждаме в портрета му, пред нас остава един въпрос: Каква България изграждаме?

Дали думите ни тежат колкото обещанията? Дали постъпките ни са достойни за земята, по която той вървеше? Дали пазим онова, което някой някога е обичал повече от собствения си живот?

Времето руши стени и заличава следи. Но е безсилно пред онези, които са се превърнали в посока. Защото има хора, които историята помни. А има и такива, които самите се превръщат в история.

Васил Левски е не само страница от миналото. Той е хоризонт - винаги далечен, висок и  напомнящ ни колко още имаме да извървим.

Левски не ни гледа от страниците на историята. Той ни съзерцава от височината на идеалите, към които все още се стремим. Важно е колко често го чуваме в гласа на собствената си съвест.

Днес се навършват 189 години от рождението на Апостола на свободата.

Нека не измерваме величието му с годините, които ни делят от неговото рождение, а с вдъхновението, което продължава да ни дарява.

Поклон пред Васил Левски – човекът, който превърна живота си в завет, а името си – в символ на една вечна България.