Имаш ли спестени пари да ми услужиш?

Казваме: "Бели пари за черни дни", въпреки че съвременните монети в обращение отдавна не са сребърни, т.е. бели. Но в наши дни не са малко хората, които трудно успяват да отделят настрани от доходите пари за неочаквани разходи - изведнъж развален хладилник (вече извън гаранция), не дай Бог - болест или някаква извънредна ситуация, при която трябва да се плати незабавно известна сума. Почти всеки е изпадал в подобно положение, нали?
Умее ли и има ли възможност съвременникът ни да скътава пари или разчита на бързи кредити? Винаги ме кара да се замисля над този въпрос една телевизионна реклама, в която млад мъж посред бял ден се разхожда по пижама в двора си, а гласът зад камера твърди за него, че не знае как да се справи с микровълновата или не разбира защо жена му все паркира неправилно, но отлично знае как да преживее до заплата, т.е. с бърз кредит. 
После се питам: "Щом заплатата не му стига, с какви пари ще изплаща този заем?", "Дали осъзнава какво е "да се простираш според чергата си", или какво е финансова дисциплина на семейството/домакинството?"... Спомням си филм, в който Робърт де Ниро играеше "кротнал се" и покрил се със семейството си бивш мафиот, който все съветваше децата си да заделят една трета от доходите, за да посрещнат неочаквани разходи. 
За мнозина наши съвременници, особено по-младите, планирането за бъдещето остава на заден план спрямо управлението на всекидневните разходи. В края на краищата има сметки за плащане, храни за купуване, пътувания, на които да се поглезим, когато ни дойде настроението. Финансовото планиране е отчасти въпрос на дисциплина.
Няма две мнения, че 

в България доходите са ниски

и не съответстват на високите цени на стоките, а нарастващите разходи за живот оставят по-малко възможности за инвестиции. От КНСБ оповестиха наблюдението на септемврийските цени на 21 стоки в малката потребителска кошница. Оказва се, че брашно, ориз, прясно мляко, олио у нас са по-скъпи, отколкото в Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, а близо една трета от стоките в кошницата са сред най-високите в ЕС, установяват синдикалните експерти. Трудно се спестява в такава парадоксална ситуация, макар преди време да се казваше, че българинът е спестовен човек. Дори по време на зрелия социализъм, роди ли се дете, откриваха му спестовна книжка и роднините внасяха пари. Е, в средата на 90-те години "огромните" суми осъмнаха като равностойност на една-две десетолевки и двайстолевки, но това е друго. 
В наши дни се оказва, че не само средностатистическият българин не може да разчита на скътани пари за неочаквани харчове.


Какво е положението в Европа

През последните няколко години европейците се борят с трудни финансови реалности - от нарастващите разходи за живот до забавящия се растеж на заплатите. Така бюджетите на домакинствата стават толкова стегнати, че нивата на вложения спадат в целия континент. Според експерти в цяла Европа цените на наемите, енергията и хранителните стоки се покачват рязко, докато заплатите не са в крак с това поскъпване. По данни на Евростат през 2022 г. хората 

в ЕС са спестявали средно 12,7%

от разполагаемия си доход, което е значително по-малко, отколкото през 2021 г. (16,4%) и е по-близо до стойностите отпреди пандемията. Най-високите брутни нива на спестяване през споменатата година са регистрирани в Германия (19,9%), Нидерландия (19,4%) и Люксембург (18,1%). Спестяване под 10% е имало в 12 държави на ЕС, като в Полша и Гърция нивата са били отрицателни. 
Около 80% от анкетираните 6300 души от Франция, Италия, Испания, Германия и Австрия определят 

всекидневните разходи като най-висок приоритет

установява проучване на N26, проведено миналата година.  Този приоритет е най-висок сред испанците (85%) и италианците (84%), а най-нисък сред германците (73%). За запитаните италианци, испанци и французи изплащането на кредит се класира по-високо в списъка с приоритети. За разлика от тях, в Австрия и Германия само 38% и 36% от анкетираните казват, че дългът заема голям дял от месечния им бюджет.
Проучването установява, че както отчитат по-високи разходи, също така

европейците спестяват с високи темпове

Приблизително трима от петима анкетирани казват, че спестяванията са значителна част от бюджета им, независимо дали заделят пари или използват лихвоносни спестовни продукти. За много европейци в петте представени страни, макар спестяването да е висок приоритет, инвестирането не е. 


ЕК с нова стратегия за насочване на спестяванията

През март т.г. комисията прие нова стратегия за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции. Оттам поясняват, че целта е да се повиши участието на гражданите на ЕС на капиталовите пазари чрез повече възможности за инвестиции и подобрена финансова грамотност, което да доведе до увеличаване на тяхното благосъстояние и стимулиране на икономиката на ЕС. 
70% от спестяванията на домакинствата в ЕС са банкови депозити. Това възлиза на около 10 трилиона евро. Те са сигурни и леснодостъпни, но обикновено генерират по-ниска доходност, отколкото инвестициите на капиталовите пазари. 
Увеличаването на инвестициите на капиталовите пазари подпомага икономиката. 


В САЩ спестяванията са "почти невъзможни"

Една трета от американците нямат фонд за спешни случаи, 29% не биха могли да си позволят неочакван разход над 400 долара, а средните спестявания на гражданите от Страната на неограничените възможности за неочаквани и непредвидени разходи са 500 долара. Това установи неотдавнашно ново проучване на доставчика на пенсионни планове Empower.
Около 63% от американците твърдят, че нарастващите разходи за живот са затруднили изграждането и поддържането на фондове за спешни случаи, като над половината са категорични, че спестявания за спешни случаи са „почти невъзможни“ в настоящия икономически климат. Над 42% от анкетираните между 3 и 5 юни 2025 г. заявяват, че спестяванията им няма да им помогнат, ако загубят работата си, което, според коментара на Empower, е "нарастващ страх, предвид възприеманата мудност на пазара на труда в САЩ, продължаващото нарастване на изкуствения интелект и несигурността, въведена от новите тарифи, обявени тази година от администрацията на Тръмп". По-малко от една трета не вярват, че биха се справили с неочаквани разходи през следващата година. Един на петима американци (18%) казва, че спестяванията им биха покрили по-малко от месец разходи.

Как процедират различните поколения?

Общо американците спестяват средно 500 щ.д.
Поколението Z (родените между 1995 г. и 2012 г. ): 400 щ.д. Четвърт от тях казват, че все още нямат спестявания за спешни случаи, но 33% са работили с финансов специалист, който да им помогне да започнат.
Поколението Y или милениалите (родени между 1981 и 1996 г.): 300 щ.д. Трима от 10 са се консултирали със специалист за спестявания и се фокусират върху изграждането на дългосрочна сигурност.
X (родени между 1965 и 1980 г.): 500 щ.д. Най-вероятното поколение, което ще каже, че не може да си позволи неочакван разход от 400 щ.д. (35%).
Бейби бумъри (родени между 1946 и 1964 г.): 2000 щ.д. Те смятат, че биха могли да се справят с разход за спешни случаи над 10 000 долара.
Около 37% от американците съхраняват своя спешен фонд в обикновена спестовна сметка. Една четвърт - в разплащателна сметка (23%), а един от петима държи пари за спешни случаи у дома, като това число стига до 27% сред поколението Z.


Ами у нас?

Знаем, че в повечето случаи (досега) сънародникът има най-голямо доверие или в "бурканбанк", или в "поддюшекбанк", но в подготовка за еврото все повече българи влагат парите си в истински банки. Навярно затова вложенията са стигнали рекордните 96,3 млрд. лв., като само за месец са нараснали с 1,8 млрд. лв. Междувременно някои банки предлагат промоционални условия за внасяне на пари в брой или на банкомат без такси. От предишни проучвания знаем, че голяма част от депозитите на сънародниците ни са 1000 и малко повече лева и въпросните псевдодепозити всъщност са внесените им по карта възнаграждения или пенсии, а 

около 70% нямат спестявания

Или поне официално. Иначе откъде се вземат хилядарки, за да хвърлят от балкона на алоизмамниците?
Все пак, според последното проучване на агенция "Тренд" спестяващите се увеличават от 22% през миналата година до 25% през тази. Навярно причината е навлизането на еврото.  
От друга страна, проучването показва, че немалка част от българите нямат достатъчно финансови познания за начините на спестяване, а всеки 10-и е напълно неинформиран. Даже се твърди, че финансовата грамотност на българина е с 58% по-ниска от тази на останалите европейци. 

Кой колко заделя?

От изследователския център установяват, че 41% от българите могат да заделят едва до 10% от дохода си, което е санитарният минимум.
Малко над една трета спестяват между 10-20%.
Между 20 и 30% от дохода си отделят 14% от запитаните.
Само 2% от българите си позволяват да заделят над 40% от доходите си.
Според експертите най-разумно е да се спестяват 30% от доходите (като в онзи екшън с Де Ниро).
Подобно на американците и повечето европейци и у нас младите до 29 г. не заделят толкова, колкото 40-60-годишните. Едва ли е изненадващо - и ние като студенти казвахме, че "от сън и спестовна книжка спомени няма". Младите, особено без семейство и деца, предпочитат да харчат парите си за забавления, а и едва ли доходите им са толкова високи, колкото на по-възрастните. По-тревожното е, че над 120 хил. души между 18 и 30 г. са с непогасени заеми.
Явно изкушени от лесния достъп до "едни пари" и в желанието си за забавления или притежаване например на супертелефон или нещо такова, макар и без финансова грамотност, младите все по-често посягат към бързи кредити. А връщането им, както неотдавна съдебен изпълнител демонстрира, никак не е бързо и безболезнено. Вероятно не е толкова трудно човек да ползва вградените в сайтове за бързи кредити калкулатори, за да разбере, че при изтеглени 1000 лв. например, трябва да върне около 1500, а забавянето може да коства дори двойна сума за връщане. Затова подрастващите и младите трябва да бъдат научени, че бързият кредит е последното, до което човек да прибегне, когато е финансово притеснен. Между другото, данни на Евростат сочат, че обемът на бързите кредити у нас се е увеличил с 20% през миналата година.

Почти три четвърти от българите не могат да спестяват (Източник: Тренд)

Брутен коефициент на спестяване на домакинствата (Източник: Евростат)

80% имат пари като за "ден за ден", 57% от европейците спестяват (Източник:N26 )