Горим "еретика", за да се почувстваме чисти

Проф. Николай Райчев

Един от най-добрите ми приятели е хирург. Той често остава в болницата след дежурства да маха конци или да сменя превръзки. Ходи там и през почивните си дни, ако трябва да извърши някаква манипулация на пациентите си. Лекарите са хора, които живеят в екстремни условия - недоспиване, стрес, решения за живот и смърт на всеки час.
Попитах го: „Защо никой от медицинската общност не защити колегата си?" (Става дума за македонеца Ненад Цоневски, който прегази куче с колата си - бел. ред.)
Мълчание.
После каза: „Защото всеки знае, че утре може да е той."
ВМА отстрани лекаря в рамките на часове. Шефът на болницата генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски жертва доктора като курбан, защото знае, че тълпата иска кръв. 
Той знае, че ако не даде жертва, институцията става следващата мишена, а тълпата бързо ще се обърне срещу него. И така, един началник хвърля един професионалист на вълците, за да си спаси стола.
В България институциите не защитават служителите си, а ги жертват на обществения гняв. Защото, ако излезеш в защита на „врага на деня", ставаш следващата мишена. 

Тълпата не прави разлика между защитник и престъпник 

За нея и двамата са едно и също.
Медицинската общност мълчи, защото е изплашена. Всеки лекар в България знае, че една грешка, лош ден или случаен момент на човешка слабост - и ти си следващият.
Лекарите вземат решения при екстремни условия всеки ден. Дежурства, недостиг на персонал, пациенти, които умират в ръцете им. Системен колапс, който никой не поправя, но всички осъждат. И сега те гледат колега, когото тълпата разпъва на кръст, и мълчат.
Защото знаят, че ако системата реши, че трябва жертва, никой няма да ги защити.
Страхът им е по-силен от етиката. Всеки пази собствената си паничка и се моли утрешният линч да не е за него.
Това е инстинкт за оцеляване в дивата природа на публичния гняв.
Може би д-р Цоневски наистина заслужава наказание, но заслужава ли публичен линч? Заслужава ли семейството му да живее в страх? Заслужава ли да бъде изтрит като човек?

Медиите раздухват кладата, тълпата носи съчките 

Няколко души с добри намерения и нулев капацитет за критично мислене играят ролята на палачи. И накрая всички се прибират у дома, чувствайки се добри хора, защото са се борили срещу Злото.
Горим „еретика", за да се почувстваме чисти.
Публичното унищожение е ритуал, който е древен колкото цивилизацията. Когато напрежението в обществото достигне критична точка, общността несъзнателно избира жертва. Линчувайки я, масата изпуска пара, напрежението спада. Редът е възстановен.
Лекарят от ВМА е тази жертва не защото е най-виновен, а защото е най-удобен. И има институция, която може да го жертва без съпротива. 
Това е за тълпата, за нейната нужда да види бърза, шумна и категорична справедливост.
А истинската справедливост е бавна, сложна, пълна с нюанси, но нюансите са непоносими за разгневената маса.
Това, което се случи на този лекар, може да се случи на всеки. Грешка на пътя, неправилен коментар, неудачна снимка, погрешен тон в грешен момент... и тълпата ще те линчува, а институцията ще те жертва. Никой няма да те защити, защото защитата е социално самоубийство.
Живеем в общество, в което всеки е на един viral момент разстояние от публичното разпъване. Справедливостта е заменена с възмездие, а възмездието е гарнирано с емотикони.
Лекарят от ВМА е предупреждение за това какво те очаква, ако тълпата реши, че си следващият символ.

Средновековният площад е бил място на публични екзекуции 

Хората са идвали с целите си семейства - деца, баби, съседи. Гледали са как горят вещиците и обесват престъпниците. И са се прибирали у дома, чувствайки се добри хора, защото Злото е наказано.
Днес площадът е във Facebook, екзекуцията е в коментарите. Но моралът е същият - гледаш как другият гори, за да се почувстваш чист.
Проблемът е, че никой не е чист. Всеки е правил грешки и е имал лоши дни. Всеки е бил изтощен, разсеян, човешки несъвършен. Разликата между теб и „чудовището" на деня не е морална, а ситуационна. Просто твоята грешка не е била заснета и не е била споделена. Не е станала viral.
Но може да бъде.
И когато това стане, ще разбереш какво е да си символ. 
И ще чакаш някой да те защити, но няма да дойде никой.

Плачем за кучета, а мълчим за хората

Не съм против протести за кучета. Животните заслужават защита. Жестокостта към тях е неприемлива, но когато виждам 200 000 подписа за куче и нула протести за 22 убити жени само за 2025 г., не мога да не попитам: Какво общество сме?
Когато виждам национално възмущение за прегазено куче и мълчание за дете, молещо да бъде убито, докато го записват на камера, не мога да не попитам: Къде е нашата човечност?
14-годишният Иван Седмаков от Бузовград беше прегазен от пиян и дрогиран бивш полицай, докато си купува топло какао. 
5-годишният Адриян от Пловдив е бил малтретиран седмици наред от пастрока си. Бил е малтретиран и сниман на видео, принуждаван да моли да бъде убит. 
Две деца на 3 и 5 години в Сандански бяха заклани с нож от майка.
22 жени са убити от началото на 2025 г. 
Къде са протестите? Къде са петициите с 200 000 подписа? Къде е гневът, който гори вещици в социалните мрежи?
Когато ти се наложи да влезеш в болница със счупен крак или болно сърце, сметката лесно може да стигне и дори да надмине 10 000 лева. Ако ги нямаш, няма да те оперират и ще те изпишат в инвалидна количка.
Къде са протестите за това? Къде са петициите? Къде е гневът?
Няма ги. 
Майката на Иван казва: "Всеки ден сме на гробищата. Няма делник, няма празник. На гробищата му носим торта, на 23 септември щеше да навърши 17 години."

"Защитавам всяко живо същество" 

казва човекът, който яде бургер. 
Искате линч на лекар за прегазено куче, докато на същия ден хиляди крави, свине, пилета умират в кланици. Носите кожени обувки, яздите коне "за спорт", купувате месо от животни, отглеждани в клетки, където не могат да се обърнат. 
Това не е любов към животните, а селективна емпатия, калибрирана за социални точки.
Обичате кучета и котки, защото те са "домашни" и емоционално близки. Кравата в кланицата е абстракция. Свинята, затворена в клетка с размер на тялото й, е невидима.
Ако наистина ви беше грижа за "всяко живо същество", щяхте да сте вегани, протестиращи пред кланици, бойкотиращи месната индустрия. Не сте, защото това е неудобно, изисква жертва, промяна на навици, социална изолация.
Носите кожени обувки, якета и чанти. Месото на животното е на масата ви. Кожата му е на гърба ви.
„Но това е различно!" ще кажете. Не, не е.
Това е театър, морален мастурбизъм. Чувството, че си направил нещо, без да си направил нищо от значение.
Искате линч на доктор за вероятно неумишлена грешка. Но не искате отговорност за системата, която оставя болни хора да умират по коридорите на болниците, защото нямат пари за консумативи. 
Средновековната логика на публичното унищожение не е изчезнала, просто е мигрирала онлайн. Тълпата е все същата, тя не може без жертва. А жертвите никога не свършват, само изгарят по-бързо.

Фейсбук