Какво е справедливостта и има ли тя почва у нас?

Справедлива България е възможна! Това се опитваме да разкажем на колкото се може повече българи в тази кампания за парламентарни избори. Проблемът, който знаехме, че ще срещнем още в самото начало, е, че самата дума „справедливост“ е изгубила своя смисъл и се е превърнала в политическо клише.
Какво всъщност значи справедливостта? Много политически формации и личности в последните години я използваха като кукичка за привличане на избиратели, без да влагат в нея никакво реално съдържание отвъд познатото: „Повярвайте ни, знаем за какво говорим.“
За съжаление, прекомерната употреба на думата, особено от фигури, които нямаха почти нищо общо със същността на справедливостта като морална основа на обществените отношения, доведе до нейното обезценяване. И може би това е най-големият проблем - не че хората не търсят справедливост, а че вече трудно вярват, когато някой говори за нея. Че сме започнали да възприемаме несправедливостта като нещо почти естествено, като даденост, с която просто трябва да се научим да живеем.

За изгубения смисъл на идентичността

Същото се случи и с друга важна дума - „идентичност“. Дълго време тя беше в основата на политическия разговор - кои сме ние като общество, какво ни свързва, какво ни отличава. Днес обаче тя твърде често се използва повърхностно - като лозунг, като етикет, като нещо, което се сменя според удобството на момента.
Политическите сили постепенно размиха съдържанието й. Вместо да говорим за общност, за ценности, за историческа памет и социална солидарност, започнахме да я свеждаме до удобни и често противопоставящи се клишета.

Да върнем съдържанието

За мен, както и за колегите ми от „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“, това не е просто езиков проблем. Това е дълбока политическа криза. Затова вярваме, че е време да върнем смисъла и на думата „идентичност“, и на думата „справедливост“.
Идентичността за нас не е лозунг, а посока. Тя е съзнание за това, че сме общество, в което никой не трябва да бъде изоставен. Че развитието не може да бъде самоцел, ако не достига до всички. Че държавата има отговорност не само към икономическите показатели, но и към човешкото достойнство.

Тук идва и ролята на справедливостта. Нашата идея е да я превърнем в национална и социална цел - нещо, което се изгражда чрез политики, а не чрез красиви фрази. Именно затова в програмата ни има конкретни решения. Защото справедливостта не е абстракция. Тя има измерение в заплатата, в пенсията, в болницата, в училището, в сметките за ток и в това дали едно младо семейство може да си позволи дом и бъдеще в България.
В следващите редове ще опитам да щрихирам някои от нашите основни цели.

Справедливост в труда и доходите

Когато говорим за справедливост, започваме от труда. Защото няма нищо по-несправедливо от това човек да работи и въпреки това да живее в несигурност. България остава с едни от най-високите нива на неравенство в ЕС - коефициентът на Джини е 38,4 при средно 29,4 за Европейския съюз. А 30,3% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване при средно 21% за ЕС.
Тези числа показват не просто статистика, а счупен обществен баланс. Затова настояваме за политики, които връщат труда в центъра на икономиката - реален механизъм за ежегодно актуализиране на минималната работна заплата, ориентир тя да достига 50% от средната за страната, насърчаване на колективното трудово договаряне и по-сериозна защита на работещите. Справедливостта тук означава просто нещо - трудът да бъде уважаван и заплатен достойно.

Справедливост в социалната система

Не по-малко важно е как се грижим за най-уязвимите. Едно общество не се измерва по това как живеят най-силните, а по това дали най-слабите имат шанс. Днес над 30% от населението са изложени на риск от бедност, а социалната система често не успява да компенсира реалните разходи за живот.
Затова предлагаме постепенно увеличение на социалните разходи, ежегодно осъвременяване на пенсиите, както и подкрепа за семействата - по-високи данъчни облекчения за деца, майчинство, обвързано с минималната заплата, и инвестиции в общински жилища. Справедливостта тук е сигурност - усещането, че държавата не отсъства точно когато хората имат най-голяма нужда от нея.

Справедливост в образованието и здравеопазването

Справедливостта има и друго лице - равният достъп до образование и здраве. Не можем да говорим за равни възможности, ако качественото образование зависи от адреса или дохода на родителите. Не можем да приемем за нормално и това, че разходите на пациента надхвърлят 40% от общите разходи за здравеопазване - едно от най-високите нива в ЕС.
Затова вярваме в силна публична система. В образованието - устойчиво повишаване на средствата до 5% от БВП за средно образование, 1% за висше и 2% за наука. В здравеопазването - повече публично финансиране, премахване на търговския статут на държавните и общинските болници и намаляване на ДДС върху лекарствата от 20% на 9%. Защото достъпът до знание и лечение не може да бъде привилегия.

Справедливост в данъците

Справедливостта има и много конкретно измерение - това как се разпределя данъчната тежест. Затова ние от „БСП–ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ настояваме за промяна - прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата, който ще обхване приблизително 1 милион души.
От друга страна, по-високите ставки ще засегнат основно най-горния слой на доходите. По данни от програмата ни данък от 20% за доходи между 10 000 и 50 000 евро ще засегне около 15 хиляди души, а данък от 25% за доходи над 50 000 евро - едва около 3000 души. Тоест промяната е насочена не към обикновения работещ човек, а основно към около 2,3% от хората с най-високи доходи.
Важно е да се каже ясно - тази промяна няма да натовари обикновения работещ човек. Напротив. Тя ще засегне основно около 2,3% от хората с най-високи доходи. Именно в това е смисълът - милионерите и милиардерите да поемат по-голяма отговорност към обществото, а семействата с ниски и средни доходи да усетят реално облекчение.

Възможна ли е справедливостта?

Понякога в разговорите с хората усещам скептицизъм. И го разбирам. Прекалено дълго сме слушали обещания, които не са се случвали. 
Но въпреки това вярвам, че справедливостта не е утопия. Тя е избор. Избор да поставим човека в центъра на политиката. Избор да не приемаме неравенствата като природен закон. Избор да върнем съдържанието там, където твърде дълго е имало само шум.
Справедлива България е възможна не защото звучи добре, а защото е необходима. И защото зависи от всички нас - да върнем смисъла на думите, да изискваме повече и да не се отказваме от идеята, че можем да живеем в общество, което е едновременно солидарно, достойно и справедливо. Да, справедливостта е възможна. И ние знаем как да я постигнем.