Опитайте да ми разкажете
/ брой: 190
Опитайте се да ми разкажете за магията на театъра. Всеки път, когато съм се пробвал да работя в театъра, се оказваше, че не съм за там. Битката и озлоблението за 200 лева между аркашките винаги ме е учудвала. Винаги подозирах, че администрацията се опитва да убие всяка добра идея, за да усвои бюджет. Прав съм бил, казвам го с огорчение. Гордея се с цели две свалени пиеси, за които има доказателства, че са били посещавани и на плюс.
Но защо да говорим за мене, това не е монолог, а панихида. Защото хиляди чудесни деца на 20 години мечтаят да играят, сцената ги обича, търпят мизерии, чакат часа си.
И горе някъде някой просто “усвоява”. Трябваше да се досетите по един-единствен признак - нито една декадентска пиеса, нито една малка сцена в опозиция на случващото се у нас, всички играят, щастливи са и усвояват. Загива театърът, когато няма бунт, както имаше, забележете, ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА.
Нито една шега с ЕС, нито един скеч с Брюксел, нито една свинска опашка като онази на Радой Ралин и Борис Димовски. Политкоректен и усвояващ. Лошо ли ви е, какво ви е?
Театърът, грандиозната мечта, потенциалът на сцената е доведен дотук. До липсата на програма в Смолянския театър. Приватизация на данъците през претенциозната идея за правене на изкуство. Щатните актьори би трябвало да се разплачат. Нещатните да се напият, ако има с какво. Чакащи артисти - на заплата.
Нека ме простят всички приятели и любими актьори. Имаше и грандиозни неща последните години, нека не отричаме. Но иначе - как се чувствате, изкуството как е?!
Не се извинявам на всички дечица на богати родители, които “търпят” нищожната си заплата, за да имат славата на бохеми и актьори.
Всичко трябва да е пазар. Точка. Време е господин Пунтила да изтрезнее. Слугата Мати го краде.
Свободно слово