Девалвиране на канонизирането
/ брой: 167
Както се вижда от заглавието, и аз знам чужди думи, но тези не са от лекомислено и вредно нововъведените и е лесно да се разбере, че имам предвид днешното силно поевтиняване при произвеждането на светци или обожествяването (прекомерното зачитане) на хора, чийто принос за човечеството или за част от него е далеч от подвига.
Обикновено това става с рекламна цел, понякога е и случайно, както например в телевизионното предаване "Море от любов", към което имам противоречиво отношение. От една страна, "младежът" у мен се притеснява от ретро излъчването му, от аромата на стари градски песни а от друга - то е посветено на доброто, на любовта и разбирателството между хората и аз не мога да не приветствам тази бяла лястовица в нравствения мрак на малкия екран. Симпатичната и културна водеща се обръща към своите изненадани "клиенти" с думите "Вие сте герой на предаването "Море от Любов". А те, и като ги гледаш, не са извършили никакви юнашки дела. Не са загинали за родината, дори не са участвали в битки за правда и за свобода.
Те (както и други като тях) са обикновени участници или действащи лица в телевизионни предавания, а в случая и в своите лични драми, но да ги наричаме герои, според мен поне, е твърде пресилено и съвсем неточно. Вярно, че в литературни анализи и домашни упражнения по български се употребяват термините "главен герой" и "второстепенен герой" на произведението, аз ще стигна до крайност, като се обявя и против тези учебникарски термини. За мен герои си остават Левски и Ботев, а не овехтелите до втръсване действащи лица от сериала "Дързост и красота", където вече всеки от "героите" е правил (по някакъв повод или просто ей така на) секс с всекиго от останалите "герои", независимо от разните им (общо взето, не кръвни) роднински връзки.
Премахнахме званията "народен артист" и "заслужил артист" (за всеки случай ще кажа, че не съм бил между тях), повечето от които бяха справедливо присъдени. Разбира се, по-важни са не написаното в някакъв държавен указ, а спонтанно и обяснимо защо добитата популярност, обичта на хората, изпълнили театралните, концертните и кинозалите, признателността им за получените естетическа наслада и удоволствие или, казано като за уводна статия на някогашен вестник - за облагородяващото въздействие на творци и изпълнители върху публиката. Днес вече няма народни и заслужили артисти, но според известния ни от физиката закон природата не търпи празно пространство и освободеното място бързо заеха произведени от рекламната машина (разбирай всякакви медии и главно телевизията!) новоизлюпени звездички, звезди и суперзвезди. Те не могат да играят като Карамитев, да пеят като Гяуров, обикновено не са даже артисти, а някакви модни обекти с неуточнено съдържание, телевизионни водещи и какви ли не още, така осветени от прожекторите, че заслепяват очите ни. По-точно очите на масовия зрител, успешно воден към опростяване чрез налагане на потребителско мислене и лош вкус. Ето цитат от един вестник за известна наша днешна "звезда": "Тя излиза на лов за мъже заедно с приятелката си Алекс, също модел с еротично присъствие".
Едно време (някой ще възроптае "Стига с това минало!", може и да е прав), за да решим някой ребус (тогава за съжаление го нямаше още доброто безсловесно судоку), трябваше да знаем имената на Есхил и Софокъл, Шекспир и Сервантес, Достоевски и Марк Твен, Маркес и Саган. Сега трябва да помним "името на бивша адреналинка" или не само името, а и песните на всяка от фолк "звездите" и т.н. Много ме затрудни в една кръстословица коя е другата думичка за "утвърден автор" - оказа се, че това е думичката "класик". За днешните производители на ребуси, а за съжаление и за тези, които ги решават, Васко де Гама е португалски футболен отбор, както навярно и за португалците Левски и Ботев са спортни клубове и нищо повече. Не мога да го приема това. Както не мога да приема и бъкания от звезди наш медиен и обществен небосклон, чужд на науката и изкуството.
За да не стигна до неизбежните тъжни обобщения, ще припомня онзи изтъркан виц, според който някогашният възрастен съветски шеф Брежнев се оплаквал от натежалите си години с думите: "Аз съм стар, аз съм много стар, аз съм супер стар!" Него поне, макар с вицове, целият свят го знаеше. И карикатури се правят на известни хора - Айзенщайн, Чаплин, Де Гол, Марадона. Тях можем да обявим за звезди, а не нашите Сульо и Пульо, любимци на леля си. А "герой" според мен е още по-високо звание от "звезда". И за финал - още една шегичка: герой е цивилен светец, тоест светец без расо.