Проф. Милена Цанева и българската художествена книжнина

Дъщерята на покойния акад. Георги Цанев и поетесата Пенка Цанева-Бленика, има неоценимо присъствие в съвременния ни литературен живот. Нейните задълбочени научни изследвания й спечелиха име на най-добър вазовед у нас. Наследила възрожденското родолюбие на своите родители, израсла във високоинтелектуалната атмосфера на семейството си, проф. Милена Цанева придобива завидна литературна подготовка и култура, които жалонират приносния й житейски и творчески път. Това до голяма степен й помага да се утвърди като водещ литературовед и авторитетен преподавател по литература в Софийския университет.
Родена е на 20 май 1930 г. в София. Завършва успешно основното си и гимназиално образование във Втора девическа гимназия. Нататък пътят й е открит - филологичният факултет на Софийския университет, където се справя блестящо със специалността "Българска филология", след което и аспирантура по българска литература след Освобождението, за да стане един от най-любимите преподаватели на студентите си българисти.
Публикува първите си литературно-критически статии още през далечната 1954 г., като навлиза в света на литературните студии и рецензии. Нейните публикации се радват на топъл прием по страниците на "Литературна мисъл", "Родна реч", "Език и литература", "Известия на Литературния институт към БАН", "Литературен фронт", сп. "Септември" и мн. др. издания. През 1967 г. защитава дисертация на тема "Иван Вазов в Пловдив" и става кандидат на филологическите науки. Гласът й на авторитетен литературовед звучи все по-силно впечатляващ в литературно-творческите ни среди, работи и като редактор в издателство "Български писател", сп. "Литературна мисъл". Освен Вазов в творческото й полезрение попадат и Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Христо Радевски, Никола Вапцаров, както и други забележителни творци от този период, който е особено разнолик и плодоносен.
Мнозина наши литературоведи виждат и ценят завидната й професионална ерудиция и прецизния й език, съвременния поглед върху литературно-историческите явления, характерното психологическо портретуване, изискания художествен анализ. Неслучайно е и настойчивото й търсене като редактор при подготовката на немалко важни литературно-исторически издания от редакции и издателства. Завоювала си име на престижен учен, оглавява и филологическия факултет на Алма Матер. През 1961 г. се появява на бял свят и първата й самостоятелна книга - "Светослав Минков (литературно-критически очерк)". Но никога през годините не загърбва любимата си Вазова тема - "Из поетичния свят на Иван Вазов, литературно-критически статии" (1965), "Иван Вазов в Пловдив. Профили и статии" (1968), "Иван Вазов" (1973), "По страниците на "Под игото" (1976), "Иван Вазов. Поетически път" (1992, 1994), "Патриархът. Етюди върху творчеството на Иван Вазов" (2000) и др. Интересни и предизвикали известна полемика са нейните "Петима поети" (1974), "Писатели и творби" (1980), "Поет и общество" (1985), "Автори, творби и проблеми" (1990). През 2020 г. издаде изключително ценната си мемоарно-документална книга "Броеница" (издателство "Колибри"). Това е едно невероятно приносно заглавие, което обогатява и попълва доста бели петна от историята на българската литература. 
Досегашният житейски и творчески път на проф. Милена Цанева е достоен за уважение и тя посреща 95-ия си рожден ден с чувство на изпълнен дълг към отечествената ни културна съкровищница.