Какво ще се случва с пазарите след влизането ни в еврозоната?

Теодор Минчев

Пазарите рядко чакат историята да се случи - те я дисконтират. Българската икономика и капиталов пазар се намират в последната права пред най-важния си институционален завой от влизането в ЕС насам: присъединяването към еврозоната от 1 януари. Това не е просто смяна на валута, а психологически и структурен преход, който винаги разделя инвеститорите на две групи - онези, които виждат стабилността като крайна цел, и онези, които разбират, че тя е само началото.
От началото на годината SOFIX нарасна с над 20%, а оборотът на Българската фондова борса надхвърли 1 млрд. лева - най-високото ниво за последните 12 години. Това се случва на фона на Европа, където DAX добавя около 19%, CAC 40 - 9%, а регионалните пазари в Будапеща и Варшава растат съответно с над 35%. В относителен план България вече не е изоставащ пазар - тя е догонващ с ускорение. Въпросът не е "дали" ще настигне региона, а "при каква скорост и с какъв риск".

Историята дава важни уроци 

Когато Словакия влезе в еврозоната през 2009 г., пазарът й нарасна с над 40% в годината преди присъединяването, но после последва корекция от 20%, тъй като инвеститорите осъзнаха, че политическата премия е изчерпана. Хърватия, която се присъедини през 2023 г., преживя сходен модел: банковият сектор и недвижимите имоти поскъпнаха силно в очакване на по-евтин капитал, но след реалното приемане на еврото пазарите се успокоиха и последва фаза на консолидация.
Макроикономически България влиза в еврозоната в далеч по-устойчив контекст от южните членки преди 15 години. Държавният дълг е едва 22% от БВП - един от най-ниските в ЕС. Валутният борд вече фиксира монетарната рамка от четвърт век, което прави прехода символичен, а не технически. Но именно в тази символика се крие и най-голямата пазарна динамика. Еврозоната не е просто валута - тя е психология на доверие. От януари нататък България вече няма да бъде периферия, а ще играе в лигата на единната ликвидност, в която рисковата премия се определя от поведението, не от границите.

Инвеститорската психология 

в подобни преходи винаги преминава през три фази. Първо идва еуфорията - очакването, че всичко ще поскъпне, защото "идва еврото". После идва трезвеността - реализацията, че институционалната промяна не отменя цикличността на пазарите. И накрая идва зрелостта - разбирането, че стабилната рамка е просто нова платформа за риск, не негова замяна. Българският пазар днес е точно между първата и втората фаза: растежът е силен, но оборотите още показват локална концентрация, а чуждите институции тепърва се позиционират.
Съседна Румъния дава добър ориентир какво може да последва. Там пазарът се трансформира именно когато влезе в основните индекси на FTSE и MSCI, а това бе постигнато след години на структурно развитие, а не само с валутна стабилност. При оборот от над 5 млрд. евро годишно Букурещ вече е регионален лидер, но пътят мина през ясно инвеститорско доверие и сериозна дигитализация. България сега прави същата крачка, но с ускорен темп. Вече се вижда засилен интерес към банковия сектор, енергетиката и технологичните компании - сегменти, които пряко ще се възползват от по-достъпното финансиране след присъединяването.
За инвеститора, който гледа напред, 12-месечният прозорец след еврото е време за прецизни избори. 

Банковият сектор 

получава естествена преднина заради по-ниския ценови риск на пасивите и по-богатия инструментариум за дюрация; инфраструктура и енергетика имат структурен вятър в гърба, защото цикълът на европейската трансформация изисква капитал и предвидим регулаторен диалог; експортни и технологични компании с чисти баланси и дивидентна култура обикновено печелят "втора вълна" на преоценяване. Това не е рецепта, а наблюдение: пазарът възнаграждава предвидимост в среда, където валутата вече не е тема, следователно качеството на управлението излиза на първа страница.
Но всяка интеграция има своята цена. Присъединяването към еврозоната означава отказ от самостоятелна монетарна политика и по-тясна връзка с колективните шокове на Европа. Това е стабилност, но и споделен риск. Ако през 2026 г. еврозоната навлезе в цикъл на по-нисък растеж, България ще почувства ефекта по-бързо, отколкото преди. Капиталовият пазар ще реагира не толкова на вътрешни новини, колкото на общите европейски сигнали - от решенията на ЕЦБ до настроението на DAX и CAC. Това е цената на зрелостта - пазарът вече няма да е изолиран, но и няма да е защитен от външната волатилност.

Поведенческият аспект 

на този преход е може би най-интересен. Българинът, свикнал с левовата сигурност и банковия депозит като форма на "вечно убежище", постепенно ще се научи да мисли в евро и в реална доходност. Това ще промени и пазара на акции - защото еврозоната прави сравненията неизбежни. Инвеститорите ще гледат не само към София, а към Виена и Атина, ще сравняват дивидентната доходност на "Монбат" с тази на "OMV" или Piraeus Bank. Това е ново ниво на прозрачност, което ще награди силните бизнеси и ще изчисти слабите.
В по-широк контекст, еврозоната е и политическа ангажираност. Тя сигнализира, че България не просто споделя правилата, а вече носи отговорността. Това създава доверие - валутният борд го поддържаше технически, но еврото го прави културно. И пазарът го усеща. Затова и днешният ръст на БФБ не е случайност, а отражение на една колективна увереност, че малкият пазар вече играе в голямата лига. Но заедно с доверието идва и дисциплината.
Историческата аналогия с прибалтийските държави показва, че първите 12 месеца след присъединяването често са период на "постинтеграционна корекция" - не защото икономиките отслабват, а защото очакванията се нормализират. Именно тогава става ясно кои инвеститори са влезли за историята, и кои - за бързата печалба.
И в това се крие философията на прехода: 

еврото не е цел, а инструмент 

То ще направи българския капитал по-ликвиден, но и по-прозрачен; ще привлече нови пари, но и ще наложи нова дисциплина. Истинският растеж не идва от символа на валутата, а от културата на доверието, която тя изисква.
България стои на ръба на този нов етап - стабилна, но и уязвима; оптимистична, но и подложена на по-високи стандарти. А пазарите, както винаги, усещат тези нюанси по-рано от политиците.
Промяната не започва на 1 януари. Тя вече е започнала - в мисленето, в очакванията, в начина, по който инвеститорите измерват стойността. Еврозоната няма да промени България за една нощ. Но ще промени начина, по който България измерва себе си.

Money.bg, със съкращения

* Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.