Ако Румен Спецов не става за особен управител, тогава кой?

Стефан Антонов,
Гласове

Сегашното назначаване на Румен Спецов за особен управител на фирмите от българската група „Лукойл“ предизвиква жужене не заради недостатъците на Румен Спецов, а заради характерите и душиците, които са заели позиции на държавния връх като лястовици по жица. За четирите си години като главен изпълнителен директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов показа, че може да управлява администрация от близо осем хиляди души (числеността е изведена от публикация на страницата на самата агенция). Под негово ръководство агенцията не стана за смях, за да бъде пробита от външни хакери. Не беше замесена в корупционен скандал. Успя да събира приходите на държавата, както ги е събирала и преди Спецов. Тоест Румен Спецов ще остави НАП най-малко в същото състояние, в което я оглави през пролетта на 2021 година, ако не и в по-добро.

Първият му мандат начело на НАП 

както и вторият, трябва ясно да потвърдят, че Спецов се справи едновременно да съхрани администрацията си, да угоди на политическите си началници и да излезе чист. Да се рови в миналото му преди НАП след демонстрирания опит, е добре, но само ако сме готови да приемаме реалността и логическите обяснения. Защото разполагаме само с такива при наслагване на фактите и нито едно писмено опровержение.
Ако Румен Спецов е извършил нещо незаконно и след това се е изкачил до върха на държавата, това ще означава две неща. Или сме най-изтърбушената страна на света. Или обясненията са, че мръсната игра продължава, но днешните ни съюзници и партньори ни тикат в калта, с която се замеряме.
Някой може ли да обясни как стана възможно България, като основен доставчик на оръжия за Украйна, да не може да тропне с крак на украинците и да си прибере Брендо по законен път чрез екстрадиция? Кой беше по-големият началник, пред който Украйна отговаряше, за да има кураж да откаже на съюзника си България да й предаде осъдения престъпник, когото издирва с години? Да не би Путин да пазеше Брендо в Украйна?
На целия свят е ясно, че човекът се ползваше с протекции от Съединените щати. Същата държава, с чийто посланик се снима и Румен Спецов преди няколко години. Тази снимка означава много. Въобще тези два примера говорят и за Таки, и за Къро, и за това кой държи легендарната локва на ГКПП „Капитан Андреево“. И защо? Очевидно е, че има хора, които по невидими пътища в дейности и взаимоотношения, за които ние научаваме не повече от половин процент от цялата информация - през криминалните хроники, шпионските романи и конспиративните теории - един ден израстват до степен, че са почти толкова големи и влиятелни, колкото най-високопоставените представители на политическия елит. И се чудим дали те не са по-големи дори и от елита, който ежедневно гледаме по телевизиите.
Надявам се, че когато същите хора са били млади, някой като комисар Попов от „Под прикритие“ ги е подбрал и ги е подготвил да работят в едни от най-мръсните видове престъпност, но да помнят, че информацията и всичко друго като резултат от дейността им трябва да се предоставя на държавата. Обратната хипотеза е обикновени престъпници с повече интелект и дързост да въртят на пръста си оперативните ченгета, които им отварят врати, и днес да има криминален елит, който е неподвластен на държавата и еднакво мощен с политическия елит. Нещо като герой на Марио Пузо да оглави държавата.
Опитах да предложа инструментариум, през който да разглеждаме въпросителните в биографията на Румен Спецов и да си обясним как въпреки тези въпросителни той ще стане особен управител на групата „Лукойл“. Сега нека поразсъждаваме 

какво трябва да се случи и какво не трябва 

да се допуска от разпореждането с рафинерията, което ни натресоха последните санкции на САЩ срещу Русия.
Най-безболезнено за България би било, ако „Лукойл“, т.е. Русия, се разбере с някоя международна група да купи активите й и да се погрижи руснаците да си получат парите. В този сценарий особеният управител ще е нещо като пазач на имение, който трябва да предаде ключовете на новия собственик.
Подобно на особения управител и синдикът има задача да управлява едни активи и хора с цел да съхрани дадено предприятие, докато съдбата му не се реши от кредиторите. В случая с „Лукойл“ българските активи на групата трябва да се съхраняват така, че да осигурят непрекъснатост на доставките за вътрешния пазар на горива на първо място, а след това и за евентуални чужди клиенти. Също толкова важна задача ще бъде България да съхрани евентуални парични средства на „Лукойл“, така че да може да им ги предостави отново, когато Русия и САЩ се разберат за деескалация на геополитическото напрежение.
Когато през 2008 година кредиторите на „Кремиковци“ се разбраха синдик да бъде Цветан Банков, те заложиха на човек с репутацията, че успешно съхранява активите най-близо до тяхното работещо състояние, докато кредиторите или държавата, или обективната реалност не променят ситуацията. И Цветан Банков се справи, доколкото успя да продаде на пазарна цена цялата площадка с всички производствени мощности в тяхната цялост, възможно най-добре съхранени. На парчета се продаваха апартаменти, почивни станции, влакови композиции, автобуси и т.н.

За да успее в задачата си 

Банков се обгради с неомърсените представители на оперативното ръководство на комбината. Те му гарантираха технологичното функциониране на предприятието, активите да се съхраняват, докато за това има средства, а когато настъпват промени, той научаваше и информираше кредиторите какво се задава. Въпросните ръководители движеха комбината оперативно. Цветан Банков се грижеше за отношенията с кредиторите и държавата, докато се вземе стратегическо решение. Той не беше дългогодишен експерт по стоманодобив с магистратура по „Технология на металургията“ и докторат по „Икономика на индустрията“, управлявал стоманени компании у нас и по света. Не е и сега, макар да вярвам, че с придобития опит би се справил начело на работещо предприятие.
Примерът с Цветан Банков показва няколко неща. Недоволните от Румен Спецов трябва или да докарат чужденец с опит в петролните компании, защото в България няма перфектен кандидат от индустрията, или да приемат, че някога заложените критерии за изпълнител на поста „особен управител“ са неадекватни.
Румен Спецов има опит в ръководството на близо 8000 души. Под негово ръководство данъчната администрация не западна. Той също може да се обгради с надеждните мениджъри в групата от компании на „Лукойл“. Спокойно - Икономическа полиция, ДАНС чрез финансовото си разузнаване и навярно още не една структура на МВР лесно ще ориентират хората, които го назначават, кого да задържи и с кого да се обгради в тесния си кръг.
В ролята си на особен управител той ще има предизвикателството да осигури 

непрекъснатост на доставките на гориво 

но и уникалния шанс да види отвътре истинската себестойност и ценообразуването на петролните продукти.
В сценарий, при който Америка оставя на нас сами да търсим купувач и да определяме цената на рафинерията, складовете, тръбите и дистрибуторската мрежа, човек като Спецов и евентуалният му екип ще имат задачата да посочат стойността на групата „Лукойл“. Важни са входните данни. Последващите техники за оценка на активи, пазарен потенциал, парични потоци и финансов резултат са добре познати.
България трябва да се погрижи не само за активите на „Лукойл“, но и за правата на руската група върху бъдещи печалби, които ще се генерират оттук нататък - с активите й у нас. И така, докато не се намери някой равностоен на Русия, който да отговаря, в случай че България реши да ги експроприира безвъзвратно. Разбира се, ако рафинерията и дистрибуцията започнат да печелят в непосредствено бъдеще, държавата и Спецов като изпълнител на задачата „добър стопанин“ трябва да си получат дължимото. Един ден.
На теория има едно специално предимство, ако Спецов оглави групата „Лукойл“: като данъчен човек занапред ще знае, когато следващите собственици решат да си играят на хитри и да опитат да точат печалбите в чужбина чрез трансферно ценообразуване.
Разбира се, напълно възможно е всички фактори и обстоятелства, които изброих, да са 

цел на опознаване и придобиване на знание 

което няма да послужи на обществения интерес, а на тясно партийни интереси - на ГЕРБ и на ДПС „Ново начало“. Засега обаче подобни апетити виждаме в скимтенето на Асен Василев, че някогашното му протеже днес ще оглави „Лукойл“ - група, около която цялата партия „Продължаваме промяната“ и присъдружната й „Демократична България“ дълго се облизваха и си позволяваха няколко откровени властови флирта.
Можем основателно да се притесняваме, че ако съдбата на групата от компании „Лукойл“ в България се остави на произвола на политическата ни класа, може да произлязат неизброимо много вредни последици. В същото време няма кой друг, освен държавата, да встъпи в този момент. Но фокусирането около личността на Румен Спецов говори повече за завист, че за пореден път едни са се добрали до софрата, докато други остават да се облизват отстрани.