На 9 ноември 2021 г. ни напусна един от истинските български интелектуалци - проф. д. изк. н. Чавдар Добрев. Автор на над 65 монографии, стотици студии и хиляди статии из областта на театъра, на литературата, на обществения живот.
Чавдар Добрев бе ярък пример за характера и натюрела на българския творец и учен хуманитарист. За него не бе присъщо спокойствието на тишината, нито бе кабинетен учен. Всеки съществен обществен проблем дълбоко го занимаваше, той му се посвещаваше, преживявайки го като лична съдба. Винаги държеше на истината, с която никога не направи компромис. Независимо от всичко!
Преди 10 ноември пръв издигна глас за правото на младите поети и белетристи да вървят по свой път в изкуството. Отстояваше, че бъдещето на социализма е немислимо без категорията "свобода". Защитаваше с огромна страст талантите, независимо от партийните догмати. Но никога не се самоопредели като дисидент, не допускаше подобна дефиниция нито за приятелите си, нито за себе си. Той беше и остана до края си ляв интелектуалец.
След 10 ноември не изневери на своите социалистически убеждения. Отново стана воин на истината. За българската култура, за лявата идея, за настоящето и бъдещето на България.
Беше народен представител, член на Висшия съвет на БСП. Като унгарски възпитаник Чавдар Добрев винаги е бил привърженик на единна Европа. Но на Европа на отечествата, на Европа от Атлантическия океан до Владивосток. И смяташе за пагубна политиката на отричане на България от Русия, на скъсване на родовите ни отношения. Беше влюбен в България, вярваше в човешкия разум и в съзидателната енергия...
Изследванията му за постиженията на великия руски режисьор Евгений Вахтангов, върху същината и характера на лиричната драма, наблюденията му върху развитието на националната, европейската, руската и световна драматургия, проучванията му върху творческите светове на Христо Ботев, на Пейо Яворов, на Христо Смирненски, на Гео Милев, на Атанас Далчев, на Емилиян Станев, на Никола Вапцаров, на Шандор Петьофи, на Ендре Ади, на Лев Толстой, на Фьодор Достоевски и т.н., неговите критически интерпретации върху неповторимите светове на големи български съвременни поети, белетристи, драматурзи като Георги Джагаров, Иван Пейчев, Дора Габе, Александър Геров, Радой Ралин, Васил Попов, Кольо Георгиев, Андрей Гуляшки, Павел Вежинов, Георги Марков, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Георги Мишев, Любомир Левчев, Никола Инджов, Петър Караангов, Първан Стефанов, Петър Анастасов, Стефан Цанев, Недялко Йорданов и др. са част от съкровищницата на националните ни класически текстове.
Казват, че безсмъртието е спомен за човека, за неговите идеи и дела! Преди четири години Чавдар Добрев заслужено зае своето място сред българските интелектуалци, които отстояваха истините за България, за нейната свобода и национален просперитет! За смисъла на българското изкуство и българската литература!
проф. Ваня Добрева

