Една по-голяма, но справедлива битка

Темата за ваучерите за храна рядко заема водещо място в новинарските емисии, макар че от нея зависят бюджетите на над 835 хиляди български работници. Тя е от онези „малки“ теми, които тихо, но дълбоко променят ежедневието - от качеството на храната до усещането за сигурност в края на месеца. Именно върху тази привидно скромна, но ключова социална придобивка насочи вниманието си депутатът от БСП Атанас Атанасов, превръщайки един законов текст в значима обществена кауза.
През последните седмици Атанасов води последователна битка в парламента за увеличаването на необлагаемата стойност на ваучерите от 200 на 300 лева и разширяването на националната квота до минимум 1,8-2,2 милиарда лева. В една политическа среда, доминирана от разнопосочни послания и краткотрайни теми 

той избра пътя на конкретиката - 

разговори с Асоциацията на операторите на ваучери за храна, работодателските организации и синдикатите. Зад инициативата вече стои широк обществен и експертен консенсус, който рядко се постига в подобни процеси.
Ваучерите за храна отдавна са престанали да бъдат лукс или символичен бонус. Те се превърнаха в част от социалната архитектура на българските семейства. Проучвания като „Food Barometer 2025“ показват, че голяма част от работниците вече отделят над 30% от месечните си доходи за храна. Сегашният лимит от 200 лева трудно покрива дори най-обикновените обедни разходи, а над 45% от служителите харчат повече от десет лева на ден за обяд. За мнозина ваучерите са не просто удобство, а ежедневна необходимост, която намалява финансовия натиск, позволява избор на по-качествени продукти и осигурява повече спокойствие.
Социалният ефект от тази придобивка се измерва не само в числа, но и в човешки истории. За семействата с деца ваучерите често са разликата между това да напълнят хладилника с пресни продукти или да направят компромис с храната. За хората с ниски доходи те са гаранция, че ще могат да си позволят

балансирано меню поне в делничните дни 

За младите работници те са начин да управляват по-добре бюджета си и да избегнат натрупването на дългове. Увеличаването на стойността на ваучерите означава по-добро хранене, по-малко стрес и по-високо качество на живот - неща, които често остават невидими зад сухите статистики.
В международен план България значително изостава. В редица европейски държави ваучерите за храна са признати като ключов инструмент за социална подкрепа и икономическа стабилност. Във Франция лимитът надхвърля 300 евро, в Испания е над 230 евро, в Белгия - 210 евро, в Чехия - близо 200 евро, а в Румъния от другата година ползвателите ще получат увеличение, което ще им позволи да получават по 9 евро на ден или 189 евро месечни ваучери. На този фон българските 200 лева изглеждат по-скоро символична сума, отколкото реална подкрепа. Това прави предложеното увеличение не само въпрос на национална политика, но и стъпка към европейска съпоставимост и модернизация на социалните механизми.
Много важно е, че ваучерите са икономически стимулатор, който работи тихо, но ефективно. Всеки лев, който работодателят предоставя, остава в рамките на страната - в супермаркети, квартални магазини, заведения за хранене и малки семейни бизнеси. Дигитализацията ги направи още по-достъпни и удобни, а ресторантьорският сектор отчита, че значителна част от дневните обороти в делничните дни идват именно от плащания с ваучери. 

Това запазва работни места 

стабилизира малките търговски обекти и поддържа активността на местната икономика.
За работодателите тази придобивка е най-ефективният инструмент за задържане и мотивиране на персонала. Освободени от данъци и осигуровки, ваучерите позволяват на компаниите да подкрепят служителите си без тежко увеличение на разходите за труд. Специалисти оценяват, че работодателят спестява над хиляда лева годишно на служител, ако използва този инструмент вместо еквивалентно увеличение на заплатата. Цялата система работи в синхрон - ползват я служителите, чрез тях печели бизнесът, а държавата реализира допълнителни приходи.

Именно тук се вижда другият голям ефект: изсветляването на икономиката. Ваучерите могат да се използват само в регистрирани търговски обекти, което автоматично елиминира възможността за сиви обороти. Изчисленията показват, че изсветляващият ефект може да достигне до петнадесет процента от размера на квотата - сериозен резултат за период, в който борбата със сивия сектор остава основен приоритет. Всяка транзакция се отчита, а срокът на валидност на ваучерите гарантира, че средствата се връщат в държавата под формата на ДДС в рамките на дванадесет месеца.
В този контекст инициативата на БСП не е просто текущ политически акт. За партия, която исторически поставя в центъра си социалната защита, равните възможности и подкрепата за работещите, битката за увеличаване на ваучерите е 

естествено продължение на принципите ѝ

БСП винаги е поставяла хората, техните нужди и ежедневие в основата на своята политика и този казус е ярко доказателство за това. Депутатът Атанас Атанасов превърна идеята в конкретни действия, предлага решения, подкрепени с анализи, международен опит и икономическа логика. Това е лява политика в най-чистата й форма - политика, която защитава труда, намалява неравенствата и поставя човешкото достойнство над всичко.
В по-широк смисъл битката за ваучерите е пример за това как социалната държава може да работи - с устойчиви решения, които помагат на хората, стимулират икономиката и подкрепят бюджета. Тя показва, че една малка на пръв поглед мярка може да има голям ефект, когато е изградена върху ясни принципи и разумни аргументи. И още: че понякога истинските битки не се водят по телевизионните студиа, а в комисиите, в диалога с гражданите и в усилията за това държавата да прави малките стъпки, които носят големи резултати.
В крайна сметка остава въпросът: може ли България да си позволи да не увеличи стойността на ваучерите за храна? Отговорът е очевиден. Не става дума за разход, а за 

инвестиция в здравето 

стабилността и достойнството на работещите хора. Става дума за решение, което е едновременно социално справедливо, икономически разумно и политически отговорно. И ако тази битка изглежда „малка“, то ефектът й със сигурност е от онези, които оставят дълъг отпечатък върху обществото.