Няколко думи
Телевизионната врачка
/ брой: 216
Иван Кръстев е феномен. Не точно като Делян Пеевски. Той е по-голям, по-мащабен, по-научнофантастичен феномен. Днес той минава за един от най-големите европейски талмудисти на геополитическия хаос, въпреки че рецептата му, общо взето, е една и съща. За разлика от чугунените черепи и политическите зомбита, Кръстев е пропагандатор с мека сопа - той е склонен да признае грешки, да открие силните страни на отсрещната страна, но най-накрая всичко това да бъде омесено като алкохолен коктейл с несъвместими съставки.
Последната му мозъчна пиротехника носи заглавието: "Либералната демокрация е историческа случайност". Което вероятно не е погрешно като констатация, проблемът е, че нейният носител я хвърля като бомба едва днес, след като светът беше разтърсен от серия от непредвидими събития. Точно преди 5 години Кръстев никога не би направил такъв извод. Тогава либералната демокрация приличаше на абсолютен идеологически хегемон, който преживява своите кризи, но ще се завърне на бял кон. Всъщност това е технологията на Кръстев - той е майстор да обясни вече станали неща от позицията на човек, който е знаел всичко предварително. Подобен подход работи при телевизионните врачки, в политологията той е ефектен, но хората рано или късно усещат, че ги пързалят...
Робърт Пърсиг, изморен, но вдъхновен философ, бе казал в "Дзен или изкуството да поддържаш мотоциклет": "Истината се крие не в социологията, а в биографията". И точно от тази гледна точка ми се иска да преценяваме експлозиите на Кръстев. При това няма да се връщаме в древното минало, за да търсим бащините корени на Кръстев, но нека да припомним два ключови фактора от неговата обществена кариера. Именно Кръстев като млад и вдъхновен дихател бе политологът, който бутна в пропастта Желю Желев, като го накара да се яви на първични избори за определяне на кандидат на десницата. Това беше капан, и то поставен от тези, които се въртяха край него и стенеха, че работят за българския Вацлав Хавел. Резултатът от този експеримент беше, че абсолютно неизвестният и брутално плоският бракоразводен адвокат от Пловдив Петър Стоянов победи "иконата" Желев. Ако Желев се бе явил на избори, без да се съобразява с Кръстев, щеше да остави Стоянов далеч зад себе си.
В по-нови времена съвременната Касандра направи аналогичен трик. Именно Кръстев беше архитектът на замяната на абсолютно печелившата кандидатура на Ирина Бокова за шеф на ООН с Кристалина Георгиева. Фиаското го помним и до днес. Този политически план гръмна като алхимична колба. И това е така, защото Кръстев е медиен шаман, но постфактум. И заради това той е ефектен за четене, примамлив е като песен на древногръцка сирена, но в крайна сметка реалността винаги надвива неговите схеми. Либералната демокрация наистина е историческа случайност. И нямаме нужда от Кръстев като талмудист на тази истина. Защото при него утре истината ще е съвсем друга. Цяло гробище с политически трупове в неговата кариера го доказва.
