Позиция
Анти-неолибералният дух на Александър Гочев
"Принудено и непринудено" - публицистична книга на българския писател, живеещ в САЩ
/ брой: 74
Когато през миналата година българският писател Александър Гочев дойде от САЩ и се представи като драматург със сборника с пиеси "Далечни светлини", издаден от изд. "Захарий Стоянов", на пресконференцията се чуха няколко гласа, които препоръчаха горещо авторът да събере в книга публицистиката си. Хората бяха чели неговите статии, публикувани във "Везни", "Литературен свят", "Словото днес", "Нова Зора" и др., и бяха респектирани от анализите, с които прониква надълбоко и едновременно с това пространно в процесите и явленията на днешния сложен и противоречив свят. И ето, очакваната книга се нарича "Принудено и непринудено" и излезе отново в издателство "Захарий Стоянов", а авторът е дошъл от САЩ да я представи днес.
Заглавието може да се изтълкува и така: дори, когато е принуден да реагира на едно или друго събитие и на поведението на политическите и културните елити, публицистът изпълнява тази принуда непринудено. В книгата има няколко текста, които не само по обема си, но и по значимостта на изображението могат да се определят като студии. Такива са: "Pax Americana: капитализъм, либерална глобализация, информационна война, капиталистически и културен елит", "Постмодерност, модерност, емперичен и теоретичен екстремизъм и малко реалност", "Културна война и културна катастрофа" и "За демокрация с човешко лице". Изследователският опит на учения - експерт по химия и физика в най-голямата агенция за научна информация в света в Охайо, "влиза в работа" и у публициста. Александър Гочев препрочита Чомски, който "с цялата жизненост на мощния си интелект демаскира лицемерието на силата, практикуваща глобално разбойничество в името на Демокрацията". И прави пълна картина на днешната политика на САЩ, надниква и в Европа и очертава как процесите зад океана и на Стария континент резонират у нас. Нашият политически елит например е зает главно с борбата за власт - позната картинка в почти всички държави.
Проникновеният ум на публициста будува и над лъжите и фалшификациите в историята (вкл. "съжителството" в Османската империя), над политкоректното пренаписване на митологията, над културната глобализационна вълна, която има предимно чалгаджийски характер, над мантрите, проповядвани от "Отворено общество" и разни други НПО-та, над т.нар. хибридна война, в която не може да има победители, но има потърпевши и губещи.
Цялата книга е проникната от анти-неолиберален дух. Александър Гочев не е от страхливите, тъй като най-често с лека ръка могат да обявят породеното от този дух за тоталитарно. Александър Гочев се вълнува много и от проблемите на образованието, науката и културата. Една от своите статии на тая тема е нарекъл: "Образованието: да бъдем или да не бъдем като нация", в друга афористично заявява: "Ако искаш своя държава - построй си я! Необходимото условие? Добро образование!" Занимава го и състоянието на фундаменталната наука, влиза в дискусията за мястото на "хуманитарните науки". "За културата няма граници - без корени няма култура - без култура няма нация", твърди Гочев и убедително защитава тази своя троична теза. Неговите тези са подплатени дълбоко научно, те са подсигурени и от разностранната информираност и богатата ерудиция на автора. Препратките към миналото, сондажите върху днешния ден и прогнозите и предупрежденията за бъдещето провокират читателя към размисли, но това не потиска емоционалното въздействие на текста, чието достойнство си остава непринудеността.
Книгата "Принудено и непринудено" от Александър Гочев ще бъде представена днес, 17 април, от 18 ч. в ресторант "Астор - Магически театър", бул. "Черни връх" 29.