Свободата - най-удобният параван за икономическите абсурди

На гроба на Казандзакис пише “Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен”. Красиво е. Но ако днес попитате един човек, който работи на две смени, плаща ипотека и брои всяко евро за сметката за ток, какво е свободата, той няма да ви цитира гръцки класици. За него свободата не е абстракция - тя има конкретна цена.
Днес „свободата“ се превърна в най-удобния параван, зад който се крият икономическите абсурди. Когато кажем, че милиони хора кретат на прага на оцеляването, неолибералният елит веднага вади дежурното обяснение “Пазарът е свободен, възможностите са равни за всички.”. Това са глупости! Възможностите не са равни и никога не са били. 
Ако се родиш в малко българско селце, където училището е пред закриване, а най-близката болница е на 50 км, шансът ти да станеш следващият глобален иноватор клони към нула. И това няма нищо общо с твоя личен талант, ум или амбиция. Има общо със средата. Детето, родено в предградията на Лондон, стартира състезанието от 80-ия метър на 100-метровата писта. Ти стартираш извън стадиона, по джапанки.
В 21-ви век бедността се превърна в наследствена болест. Ако родителите ти са притиснати на дъното на доходната стълбица и нямат достъп до качествено образование, вероятността ти да наследиш техните дългове и техния начин на живот е почти 100%. Богатството се предава с нотариален акт, но бедността се завещава с ДНК-то на самата система. Тя програмира децата ни да бъдат губещи още преди да са научили азбуката.
Истинската свобода не е в това да нямаш какво да губиш (както казва Казандзакис). Истинската свобода е да имаш лостовете да промениш съдбата си! Да знаеш, че трудът ти струва толкова, че да осигури бъдеще на детето ти, без то да стартира живота си с дефицит. Това не е битка срещу пазара. Това е битка срещу една счупена икономическа наследственост. 


Фейсбук