Петролният шок поставя Европа пред труден избор

Международната агенция по енергетика е готова отново да постави на масата освобождаването на стратегически петролни резерви, ако напрежението на пазара на горива продължи. Това заяви изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол преди срещата на енергийните министри на ЕС в Дъблин — сигнал, че кризата вече не се измерва само с цената на суровия петрол, а все повече с недостига и поскъпването на дизела и другите нефтопродукти.
„Следим пазарите много внимателно, особено пазарите на петролни продукти — дизел и други. Ако възникне необходимост, разбира се, ще обсъдим с правителствата на страните членки предприемането на нужните стъпки“, каза Бирол, цитиран от Ройтерс.
Предупреждението идва след най-мащабното освобождаване на аварийни петролни запаси, координирано досега от МАЕ. Агенцията определя прекъсването на доставките вследствие на конфликта в Близкия изток като най-голямото в историята на петролния пазар. По информация на IEA първоначалният ефект от резервите, увеличения добив извън региона и използването на обходни маршрути около Ормуз помогна за отстъплението на цените от априлските върхове, но през септември натискът отново се засили.
Brent се търгува около 105 долара за барел, а WTI — близо до 93 долара, като пазарът остава чувствителен към всяка новина от Близкия изток. МАЕ предупреждава, че ако ограниченията върху доставките от Персийския залив се запазят и търговските запаси продължат бързо да намаляват, пазарът ще трябва да намери равновесие чрез още по-високи цени или чрез свиване на потреблението.

Европа има проблем не само с петрола, а и с дизела

Особено уязвима е Европа. Ограниченията в Ормуз, проблемите с руския рафиниращ сектор и ниските запаси превърнаха дизела в една от най-напрегнатите части на енергийния пазар. Според Financial Times поскъпването на дизела през 2026 г. добавя около 203 млн. евро дневно към сметката на европейските автомобилисти; цената му е нараснала с около 40% от началото на годината, а тази на бензина — с 28%.
Данните на Евростат показват колко бързо шокът се пренася към потребителите. През август горивата и смазочните материали за личния транспорт в ЕС са били с 23,8% по-скъпи спрямо година по-рано, а в 18 държави поскъпването надхвърля 20%. Само за месец дизелът в ЕС е поскъпнал с 8,3%, докато бензинът — с 3,3%.
Централна и Източна Европа е сред най-засегнатите региони. Чехия отчита най-голямото месечно увеличение на дизела през август — 14,3%, следвана от България с 13,5%. Румъния е по-ниско с 6,1%, докато Унгария остава изключение в годишната картина с увеличение на общата категория горива от едва 1,3%.

България е на върха на европейската класация

За България ценовият удар е още по-силен. През август страната регистрира най-голямото годишно поскъпване на горивата в целия ЕС — 34,5%, при 22,2% само месец по-рано. Това превръща горивата в пряк инфлационен канал: поскъпването не остава на колонката, а се пренася през автомобилния транспорт, логистиката, земеделието и индустрията към цените на стоките и услугите.
Правителството отговори с пакет за над 300 млн. евро за уязвимите домакинства и индустрията, включително свалянето на акциза върху горивата. От 1 октомври започва изплащане на еднократен „инфлационен чек“ от 50 евро за уязвими лица и семейства с ниски доходи.
Паралелно КЗК разширява проверката на пазара на едро и поиска информация от още седем компании и НАП за ценообразуването и движението на горивата. След отмяната на временната забрана за износ на нефтопродукти икономическото министерство заяви, че първо трябва да бъдат гарантирани вътрешното потребление и енергийната сигурност, а едва след това да се изнасят излишните количества.

От намалени данъци до освобождаване на резерви: как Европа опитва да свали цената

Няма единна европейска рецепта. Германия намалява временно данъчното натоварване върху бензина и дизела с 17 евроцента на литър от октомври до края на годината — мярка за около 2,5 млрд. евро. Берлин обсъжда и модел за ценови таван от 2027 г. , сочи Ройтерс.
Испания удължи данъчните облекчения и помощите за транспортни компании, фермери, животновъди и рибари. Испанската система позволява по-голямо намаление на данъка при особено силно увеличение на горивата, информира Еuronews.
ЕК от своя страна разрешава чрез временната рамка METSAF помощ за земеделието, рибарството и транспорта до 70% от допълнителните разходи за гориво и торове. Брюксел препоръчва още целева доходна подкрепа и енергийни ваучери, вместо широки и скъпи субсидии за всички потребители.
Освобождаването на стратегически резерви е друга възможност, но то може да купи време, не да отстрани причината за кризата. Резервите са ограничен буфер, а трайното им използване намалява защитата срещу следващ шок.

Шест държави: извънредните печалби да финансират компенсациите

Следващият фронт вече е данъчният. Германия, Испания, Португалия, Италия, Полша и Австрия поискаха ЕС да обсъди общ механизъм за облагане на извънредните печалби на петролните компании, натрупани вследствие на ценовия шок след блокирането на Ормуз.
Логиката е проста: когато домакинствата, транспортът и индустрията понасят загуби от геополитически обусловено поскъпване, част от непредвидените печалби на производителите да финансират компенсациите, вместо цялата сметка да премине през националните бюджети.
Испания вече подкрепя идеята за постоянен налог върху петролните и газовите компании, включително като източник за климатична адаптация. Но общоевропейско решение е трудно: прякото данъчно облагане остава преди всичко национална компетентност, а държавите имат различни енергийни структури и данъчни режими.
Икономическият риск също не е за пренебрегване. Лошо конструиран или продължителен данък може да намали инвестициите в рафинерии, добив и инфраструктура точно когато Европа се нуждае от повече алтернативни доставки. Другият риск е компаниите да прехвърлят част от тежестта към потребителите или капитала си към пазари с по-благоприятно облагане.

Италия пробва трети път: компаниите сами ограничават цените

Италия се превръща в своеобразна лаборатория за алтернативен подход. Вместо да чака нов данък, правителството на Джорджа Мелони призова енергийните компании доброволно да ограничат цените.
Eni и SOCAR вече поставиха таван от 1,99 евро за литър бензин и 2,19 евро за дизел, а кувейтската Q8 обяви, че ще се присъедини от 1 октомври. Така близо половината от италианските бензиностанции могат да попаднат под доброволен ценови режим.
За компаниите компромисът има ясна икономическа логика. Анализатори на Equita и Intermonte смятат, че доброволното ограничаване на цените може да намали вероятността Рим да въведе данък върху свръхпечалбите. Италианският икономически министър Джанкарло Джорджети обаче не е изключил национален налог.
Засега ефектът за потребителите е ограничен. Средната цена на бензина при самообслужване е спаднала от 2,159 на 2,126 евро за литър, а дизелът — от 2,377 на 2,335 евро. Това показва и слабостта на доброволния модел: ценовият таван работи само там, където участва достатъчно голяма част от пазара.

Изборът е кой да поеме цената на кризата

Европа разполага с четири непосредствени инструмента — стратегически резерви, данъчни облекчения, целеви компенсации и извънредно облагане на печалбите. Всеки обаче прехвърля цената на кризата към различен участник: резервите — към бъдещата енергийна сигурност, данъчните намаления — към бюджета, компенсациите — към данъкоплатеца, а windfall tax — към енергийните компании.
Затова най-устойчивата комбинация вероятно е временна подкрепа за най-уязвимите и за секторите с най-силен ценови удар, мерки за увеличаване на предлагането и ограничено използване на резервите, паралелно с ускоряване на електрификацията и намаляване на зависимостта от петрол.
Кризата от 2026 г. показва защо това е икономически, а не само климатичен въпрос. Докато Ормуз остава ограничен и дизеловият пазар е напрегнат, Европа може да смекчи ценовия шок. Не може обаче административно да премахне геополитическата премия, която плаща за зависимостта си от вносни изкопаеми горива. 


3е-news