Украинското регулиране – устремно бягане на място

Вихрушката от събития през уикенда по украинския конфликт поражда разнопосочни мнения, без обаче да очертава трасето по така наложителното комплексно и трайно регулиране или спиране. Как изглеждат основните играчи на фона на тази лавина?

Примирие срещу бюлетини

Доналд Тръмп съвсем изненадващо обяви в неделя незабавно влизащо в сила енергийно примирие между Русия и Украйна. Той обаче предлага един вид само частично примирие, фрагментарно, а не комплексно решение на украинския конфликт, което би позволило трайното му регулиране за десетилетия напред, както обяви кремълският говорител Дмитрий Песков.
Преди това Тръмп разреши вноса на руски горива в САЩ и се изказа за необходимостта от президентски избори в Украйна, за да бъде сменен Зеленски, който не желае да спре войната. Стана ясно също, че той е гневен на Зеленски, който отказал да изпълни заръката му да не удря руските рафинерии, което вдигало цените на горивата в самите САЩ и удряло болезнено по имиджа му и по Републиканската партия на фона на предстоящите междинни избори. Стана също ясно, че  администрацията му е заплашила Украйна и Европа да спре предоставяната от САЩ разузнавателна информация за руската армия, както и закупуването на американски оръжия за Украйна с пари на ЕС по програмата PURL. 
Макар действията и оценките на Тръмп да изглеждат като полезни за Русия, те всъщност са подчинени на девиза „Първо Америка“. Очевидно е, че той не изпитва сантименти за някаква миротворческа роля или за съюзнически задължения и симпатии, а просто иска да спаси Републиканската партия, ако изобщо това е възможно, от очертаващата се загуба на междинните избори, най-вече на частичния вот за Конгреса. С една дума, типично за профила му, той е движен от чисто прагматични, дори меркантилни подбуди, отколкото от справедливото разрешаване на украинския конфликт.
Пак типично за профила му обявяването на енергийното примирие стои повече авантюристично, отколкото като добре обмислен и навременен ход. Зеленски вече реагира, че обявяването на примирието било новина за него, а часове по-късно Русия удари ТЕЦ в Харковска област. Нищо чудно и за нея обявяването да е било новина. С този хазартен ход Тръмп явно разчита да изпревари хода на събитията и да постави двете страни пред свършен факт, за да не губят републиканците повече гласове на вота. В случая бизнес жилката му явно е взела превес и той действа повече като брокер, отколкото като политик. 
Не е изключено обаче хазартният ход да бъде печеливш. Украйна и Русия имат интерес, макар и по-различен начин, да се съобразят с инициативата на такъв основен фактор по украинското регулиране и на геополитическата сцена, какъвто е Вашингтон. Киев обяви, че ще спазва примирието, ако същото стори и Русия. Не е изключено такава реакция да дойде и от Москва, а ударът по харковската ТЕЦ да е плод на хаоса и инерцията, а не е еднозначно отхвърляне на примирието. Пък и за двете страни няма да е губещо, ако го спазват, защото вероятно ще решат да го правят само до изборите. При всички случаи в следващите два-три дни ще стане ясно дали руско-украинският хазарт на Тръмп ще проработи.
Но действията му могат да имат дългосрочни последици. Ако републиканците изгубят изборите, Зеленски и администрацията му ще чуват само празния сигнал при набирането на телефона на Тръмп (или на най-близкото му обкръжение). Като нетипичен държавник Тръмп персонализира политиката и нищо чудно да предприеме в бъдеще действия, които ще ударят не само Зеленски, но и Украйна и ще ускорят нейния крах.
Другата последица са отношенията с Европа. Той винаги е гледал отвисоко на нея, винаги я е смятал за използвачка и поредното доказателство за това е решението му за временно вдигане на санкциите срещу руските горива. Това, че Европа подкрепяше Украйна по всички посоки, включително и за ударите по руските рафинерии, а значи и за високите цени на горивата в САЩ, само ще засили неприязънта на Тръмп към Стария континент. И той ще гледа да  отмъсти. При всички случаи настъпилият евроатлантически разлом се разшири, макар и не необратимо. На президентските избори през 2028 г. той може да бъде сменен от системен политик, който ще се опита да „замаже“ разлома, особено ако е от Демократическата партия.

Играта на „сатаниста“ Зеленски 

Заради хода на събитията редно е Зеленски и Европа да ги разглеждаме като едно цяло. Зеленски спешно се нуждае от някакво спиране на огъня, защото в скоро време руските въздушни удари, предизвикани в немалка степен от войнственото му поведение, ще оставят Украйна в насипно състояние – точно като купчина тухли от срутена къща. В украинските неофициални медии може да се прочетат мненията на редица местни експерти, че Украйна не може нищо да противопостави на руските ракети и особено на реактивните дронове. Но Зеленски губи и наземната война в Донбас. Във видеоканала „Есть вопрос“ командирът на украинската рота дронове Юрий Бутусов недоумява от информацията, че украинските сили били стабилизирали фронта, че руснаците били изтощени и неспособни да се бият. „Врагът продължава настъплението си в редица райони,… напредва, бори се за инициативата, врагът не отстъпва позициите си, няма срив на вражеския фронт, не се предава масово в плен“, разкрива той, цитиран и от многоезичния (руско-англо-украински) портал „ПолитНавигатор“. Пак там може да се прочете, че „украинските военни не искат да се бият, дори доброволчески батальони“. От други съобщения става ясно, че в страната, дори сред русофобските й среди, се ширят настроенията за постигане на мир, дори и позорен, срещу границите от 1991 г., дори срещу „сатаниста Зеленски“, който „изгаря страната до пепел“, както каза воювалият срещу отцепилите се републики бивш депутат Игор Мосийчук. Изобщо Украйна плаща смъртоносна цена заради геополитическата нарцистичност и инфантилен мачизъм на Зеленски, проявяван в хода на военните действия.
Въпреки това Зеленски не отива на трайно решение на конфликта. Той играе само с временно примирие, за да се възстанови страната от поражението и след две-три години с парите и оръжията на ЕС да възобнови войната. 

Европа калкулира бъдеща война

Впрочем такава е и играта на европейските му покровители. След Тръмповите думи срещу Зеленски всички европейски лидери скочиха да бранят човека, който още се смята за украински президент въпреки отдавна изтеклия му мандат. При това показателно е, че всички изрично подчертаха, че застават именно зад Зеленски – Украйна оставаше някак на втори план. Шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен дори обяви, че предстои ново финансиране за закупуване на дронове и оръжия за Украйна, а днес се очаква ЕС да одобри новия, 22 пакет антируски санкции. 
Да, Евросъюзът също говори за прекратяване на огъня, но не с цел комплексното решаване на украинския конфликт за десетилетия напред, а да се бъде спасена Украйна от такова поражение, което би объркало плановете на Запада за война срещу Русия в края на това десетилетие с повторното въвличане на киевската му марионетка. „Мирът не присъства в техните цели – от войната те направиха своя мисия“, така босненският политик Милорад Додик окачестви политиците, управляващи ЕС и отделните държави.
Според еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс ЕС не трябва повече да разчита на САЩ по украинското регулиране, „дошло е време ЕС с Украйна да изработят и приложат собствена независими стратегия“.  Дали не става дума за стратегия, която превръща войната в мисия? 
В Европа не от вчера се говори, че тя трябва да се отскубне от опеката на САЩ. От думите на Кублиюс излиза, че тя вече е готова за това, само че не за траен мир, а за нова война. Вместо да следва независима от САЩ стратегия, за да се избегнат първопричините за войната, тя ще следва независима стратегия срещу мира. Още една причина да смятаме, че управляващите ЕС не са европейци, а еврозлодейци, чиято мисъл цъка обратно на здравия разум. 

Глобалистката заплаха за Русия

Русия се оказва в противоречиво положение. От една страна, текущите събития се подреждат в нейна полза. В дългосрочна перспектива обаче не се очертава разпръскване на облаците пред нейното бъдеще. По принцип войната в Украйна е война на русофобските глобалисти от Запада, най-вече в САЩ, които смятат, че не било редно на картата да има такава държава-гигант с такива богатства. Организираният разпад на СССР те решиха да прехвърлят и върху Русия – при това от началото на 90-години. Мантрите за демокрация, човешки права, многопартийност, свободен пазар, отваряне на страната и икономиката й, чеченската война, бизнес спънките между Русия и Западна Европа, разширяването на ЕС и НАТО, превратаджийският Майдан и русофобията в Украйна, Минските споразумения и накрая насъскването за продължаване на военните действия от Борис Джонсън в Киев – всичко това са брънки от преследваната цел за „стратегическо поражение“ на Русия, което означава нейния разпад от минимум 4 на 15-17 държави по геополитически, етнически, религиозен или географски признак. До появата на Тръмп първата цигулка на този процес свиреше Вашингтон. При втория му мандат обаче цигулката бе поета от проамериканските глобалисти в ЕС. Там очевидно са обзети от манията да приближат Русия до разпада, ако не и да го предизвикат, гъделичкайки егото си с мисълта, че така ще спасят цивилизацията и ще останат в историята.
След като побеждава, Русия няма основания да спира военните действия. Съгласно съобщенията това го казват както украински русофоби, така и действащи европолитици. 
Но независимо дали ще избере примирието или не, независимо дори дали Украйна ще остане насипна, от която съседни страни неизбежно ще отмъкват изпаднали тухли, Западът едва ли ще разчисти заплахата от разпад над руския небосклон. Три държави вече са поели ангажимента да произвеждат дронове, с които Украйна ще воюва срещу Русия – Великобритания, Германия и Франция. Руски рафинерии вече са удряни от британски дронове. Такива удари ще продължават независимо дали ще има временно примирие или не. Това може да стане, дори ако Русия размаже Украйна. Именно тогава Западът може да реши, че това е повод за война срещу Русия, и без съмнение ще намери повод да я разпали към края на това десетилетие, особено ако си самовнуши, че достатъчно е напомпал военните си мускули. 
Освен ако тогава Русия не пусне в ход ядрената заплаха. Да, тогава русофобските глобалисти може би ще заговорят за нова архитектура на европейската сигурност, за която настоява Москва и разумните политици в Европа. Дано само не бъде късно.
Нашата страна е поела ангажимента да работи за мир и сигурност в Европа чрез повече дипломация и диалог. Но формулата „повече дипломация“ е валидна най-вече за новата архитектура на европейската сигурност, включваща регулирането на украинския конфликт за десетилетия напред, а не просто за временно прекратяване на огъня, независимо дали по суша, въздух или вода, в Черно или Балтийско море. И понеже такава архитектура е най-дългосрочната цел, оттук и най-трудната, точно за нея най-подходяща може да бъде повече дипломация, повече диалог и повече размяна и вслушване в гледните точки. За такава цел трябва дипломация маратон, а не на къси разстояния.