Анализ: Енергийните мощности са се увеличили с 45% за пет години, но произведеният ток намалява

Повече инсталирани мощности, но по-малко произведена електроенергия при ръст на крайното потребление в България в последните пет години, което се задоволява чрез намаляване на износа на електроенергия от страната. Това отчита доклад на неправителствената организация "Булатом" за изменение на основните характеристики на електроенергийния сектор в България през 2025 г. спрямо 2020 г.
Според него инсталираната мощност е нараснала с 45 на сто, но общото  й производство е спаднало с 4%. Основните причини са по-ниска използваемост на АЕЦ "Козлодуй", която миналата година е била 87,7% спрямо 94,9% пред 2020 г., рекордно малкото използвани хидроцентрали и значителният ръст на фотоволтаиците, които обаче работят средно за годината едва на 12–17% от мощността си. Крайното потребление междувременно се е увеличило с 5,5% и разликата в общия спад на производството се покрива от по-малкия износ.
Макар АЕЦ "Козлодуй" да държи едва 10 на сто от инсталираните енергийни мощности в страната, а миналата година да е произвела с тераватчас по-малко ток спрямо 2021 г., ядрената централа остава водещ доставчик и е осигурила 40,4 на сто от произведената енергия в страната. Така тя остава най-ефективният производител на ток, се твърди в анализа.
На обратния полюс са фотоволтаиците. Те вече заемат 32,7 на сто от всички инсталирани мощности със своите 6104 мегавата през 2025 г., което е ръст над четири пъти спрямо наличните 1121 МВ през 2020 г. С три пъти по-голяма мощност от тази на АЕЦ "Козлодуй", те обаче са произвели над два пъти по-малко ток – 6,3 ТВтч през 2025 г., и техният дял в общото производство е 17,5 на сто.
В доклада се отбелязва също така, че ръстът на слънчевите мощности през миналата година е значително по-нисък (33,6%) от реализирания през 2023 г. (79,1%) и бележи втора поредна година на намаляване на темповете на изграждане на нови фотоволтаици след отчетения през 2024 г. ръст от 47,7%.
Интересът към възобновяемите енергийни източници в страната обаче съвсем не е спрял. По данни на държавния електропреносен оператор, базирани на обявените инвестиционни намерения, в периода 2026-2035 г. са планирани нови общо 11 422 МВ нови мощности, от които 7452 МВ са слънчеви, 3206 МВ – водни, а 747 МВ – вятърни. Към системите за съхранение на електроенергия, които са новият играч, променящ коренно картината на енергийния пазар, в следващите девет години ще се прибавят още 7610 МВ.
Ако всички те бъдат реализирани, към 2035 г. 55,5% от вътрешното потребление се очаква да се задоволява с електроенергия, произведена от ВЕИ, сочат данните на Електроенергийния системен оператор.
В анализа на "Булатом" се отбелязва завръщането в известна степен на въглищните централи на пазара. Според данните през 2025 г. тяхното производство е нараснало до 9,2 TВтч с близо тераватчас спрямо предходната година и е осигурило 25,7% от общата произведена електроенергия. Така централите на лигнитни въглища са се наредили на второ място (след АЕЦ) в класацията на типа генериращи мощности, захранващи енергийната система на страната. Все пак спрямо 2021 г., когато са произвели 16 ТВтч, спадът им е почти наполовина. Обобщени са и данните за поскъпването на електроенергията за бита в страната, което след 2020 г. е общо 32,87%.