Дронове

Едва ли някой някога е предполагал, че дроновете ще се превърнат в една от основните теми на кандидат-президентската кампания. България има достатъчно други проблеми, в които се дави отново и отново, но светът безпощадно напомни за себе си и за пореден път показа, че България не може да е остров, затворен в себе си, глух за геополитическите бури, изолиран и самодостатъчен. 
Проблемът е, че типично по български напрежението в Черно море се превърна в пехливанска битка за наратива, а това е улица без изход и винаги е била. Най-шумни, разбира се, бяха представителите на психодясното, които без доказателства, без реални улики и дори анали, веднага поискаха Русия да бъде посочена като основен виновник за нападението над корабите. Това не е просто калпава политика, това е удар срещу всеки възможен национален интерес. Истеризацията е път към реалното набъркване на България във войната. А, по дяволите, дори НАТО не бърза да сочи с пръст Русия, защото по време на война никой реално не казва истината.
Премиерът Румен Радев пред руската посланичка Елеонора Митрофанова обяви, че логиката сочи, че Украйна няма интерес да удря своите собствени кораби. И по всяко друго възможно време това щеше да е вярно. Но логиката стачкува, когато се водят военни действия. Защото тя има и обратна страна - притисната на фронта, Украйна има един-единствен изход - да въвлече във войната и други страни. Не твърдя, че това се е случило в Черно море, но е анализ, който не трябва да бъде подценяван.
Навремето, през 2022 година, когато войната започна, българската евроатлантическа мисъл защити пращането на помощ за Украйна с това, че само така ще спрем войната да не дойде до нашите брегове. Четири години по-късно това се оказа една от най-големите лъжи, търкаляла се из нашия политически живот. Защото четири години ни убеждаваха, че Русия търпи поражение, че армията й е технологично изостанала и краде чипове от перални, за да може да вдига машини във въздуха, че гладните бунтове в Москва ще започнат още следващия четвъртък...
Днес, когато дроновете са ежедневие, а Черно море се превръща във взривоопасен котел, е време да стигнем до единствения възможен извод - само мирът е гаранция за сигурност. Нищо друго. Соченето с пръсти, съскането на въпроса "кой е агресорът", комсомолският въпрос "чий е Крим" - това са идеологически опорки на безкрайната война. Проблемът е, че зад тази идеология стои реално проливане на кръв. Никой не знае точния брой на жертвите, но продължаването на войната и превръщането й в безкрайно ежедневие ще е отворена рана. Не само за Украйна и Русия, а за целия Европейски съюз. 
Представете си само в каква ситуация би била България, ако на власт беше правителство ала Сглобката, което целенасочено да ни набутва в този конфликт. Напук на обществото мнение. Напук на реалния интерес на държавата. 
Нека да бъдем безкрайно цинични - дроновете спасиха кампанията на десницата. Без тях те нямаше да има за какво да говорят, освен за съдебна реформа, в която президентът няма кой знае какви правомощия. Но начинът, по който те използват конфликта, всъщност е безкрайно конфронтационен и ясно показва, че Гюров и компания всъщност не мислят, че могат да спечелят. Те използват дроновете, за да сектанизират докрай и без това сектантския си електорат. В социалните мрежи се вижда как те му инжектират чувството за тревожност.
За пореден път тези избори се представят едва ли не като цивилизационен и епичен сблъсък, а това състояние на перманентна тревожност е разрушително. Дроновете в главите на някои хора винаги взимат връх. И заради това е важно в такава изострена обстановка президентът да иска да бъде президент на мира, а не вечната война и конфронтация.