Ректорите на Университета

От своето създаване през 1888 г. досега Софийският университет - най-старото висше училище в България, има 56 ректора. Всеки от тях е личност, всеки има своето виждане за мисията на Университета с главна буква. Има и позиция за отношенията на Университета с властта. Някои са пострадали заради тази си позиция. Едни от ректорите са слели науката с живота си и са виждали неговия смисъл в това да я предадат на студентите си и да ги увлекат в нея. Има и такива, за които постът е бил основание да "колят и бесят" и да подчинят Алма матер на политиката и прищевките на властта, мачкайки научния си имидж. В много от годините левите позиции са били основа на поведението и на ректорите, и на студенчеството. Защото несъмнено е, че Водачът на Университета винаги налага отпечатъка на своето мислене върху неговия облик. 

Мнозина са на мнение, че крайнодесните теории и практики са се пръкнали в главите на плоскочели неграмотници. Но ако хвърлим дори само бегъл поглед в книжките, ще се убедим, че това съвсем не е така. Напротив, те са високообразовани специалисти в своите области, хора с титли пред имената си, при това напълно заслужени. Но ако разлистим кореспонденцията на видния наш политик Григор Василев, ще прочетем в писмо до него от Италия на професора по наказателно процесуално право Владимир Моллов (1873-1935), многократно министър, призива, че е нужно да се обединят по фашистки. Още преди бурните събития през средата на 20-те години, които се определят като откровен фашизъм. Ами какво да кажем за автора на "Адолф Хитлер - идеологична биография" проф. Любомир Владикин (1891-1948)? Определят го така: "Владикин е сред прочутите професори по конституционно право не само на Софийския университет, но и на университети в Италия и Германия". 

Днес ще си припомним и за няколко видни учени, ректори на Софийския университет, които застават начело на държавата в някои от най-тежките ѝ периоди през миналия век. Какво се случва в главите им, че зарязват научното си призвание и кариера? Може би някои знаят отговора, аз не го знам. Уви, тяхното издигане "нагоре по стълбата" е свързано с национални катастрофи. А политическата им дейност води и до хиляди убийства, много от тях без съд и присъда, включително на стотици и хиляди деца.

За отбелязване е, че и те са призовавали всички българи към обединение, но около фашистките им идеи. За тези, които не са били съгласни, ако не са си кротували - затвор и смърт. А няма съмнение - и бившите ректори някога са били идеалисти. И са имали своя широк кръг от привърженици професори и интелектуалци с крайно десни убеждения. 

Акад. проф. Георги Бончев

Ректор на Алма матер през 1914-1915 г. 

Георги Бончев е един от активните строители на Висшето училище в България, което прераства в национален държавен Софийски университет "Св. Климент Охридски". Главните му цели като виден геолог и преподавател са следните: 1) "да създаде всички условия за провеждане на пълнокръвна учебно-преподавателска и научно-изследователска дейност"... 2) да обучи първите естественици-геолози българи; 3) "да се грижа с всички сили за добросъвестното изпълнение на възложените ми задачи, за да може Университетът ни още повече да затвърди своето добро име и да засили своята дейност като разсадник на висша наука в страната ни и като опора и гордост на българския народ в стремежа му към постигане на своята културна мисия" (по Кунов, 1986).

***

...На 25 октомври 1914 г. в Аулата на Университета той произнася ректорска реч "Мраморът в България", отпечатана в Царската придворна печатница (1915 г.). След тържествената церемония се организира шествие. Цар Фердинанд застава начело, но новият Ректор на Университета отива при Величеството и с глас, който не търпи никакво възражение, произнася знаменитите слова: "Ваше Величество, тук царят съм аз!". Фердинанд се нарежда в първата редица, а шествието се оглавява от ректора на Университета проф. Георги Бончев. 

Списание на Българското геологическо дружество, год. 67, кн. 1-3, 2006 г.

Проф. Александър Цанков

Ректор на Алма матер през 1919-1920 г. 

(Министър-председател 1923-1926 г. Председател на XXI (1926-1927) и XXII (1927-1930) Обикновено Народно събрание. Министър на народното просвещение (15 май 1930-29 юни 1931)

25 Обикновено Народно събрание

7 извънредна сесия

Из стенографския дневник на 3-то заседание, събота, 19 август 1944 г.

Председател Христо Калфов: Има думата народният представител г-н Александър Цанков.

Александър Цанков: ...Затова, ако искате да знаете - пак да ви повторя историята - дойде и 9 юни; ни с Белград, ни с Москва - със София. Водихме борба, кървава борба - признавам. Мнозина смятат, че моите ръце са окървавени. Аз не смятам това. Аз браних отечеството си и се борех за правото му да съществува с всички средства, законни и незаконни...

...Взеха се мерки и, тъкмо когато тези мерки взеха да дават резултат, вие ги отменихте. Били много жестоки! И аз чух и съжалявам, че г. военният министър не е тук, но вие ще му кажете - да се обвинява армията, че тя вършела изстъпления, че тя била варварска. Господа! Това не се казва от обикновени граждани, това се казва от някои министри, те се знаят и вие може би ги знаете. Армията не върши варварства. Армията престъпления не прави. Тя не е кървава. Тя кърви не пролива, тя пази държавата, тя пази от вътрешни и от външни врагове. Тя изпълнява заповеди. И онзи, който е дал заповедите, той носи отговорност за тях. Ето и аз дадох заповеди. Аз се справих с кървави жертви, с много кървави жертви, затова имам прозвището "кървавия Цанков", но онзи, който само върти кръвожадно ханджара и който му се изпречи, веднага е готов да го посече! 30 000 души съм бил избил! А армията въдвори реда по заповед на правителството. Изстъпления нямаше. Ако има такива, аз носех отговорностите. С другарите си я носехме. Ние не дадохме, няма да дадем, не бива да се дава и няма да се даде да се хвърли петно или укор, какъвто и да е той, върху българския войник, комуто е заповядано на всяка цена да възстанови реда, та ако ще да обезглави и онези, които се бунтуват и които сами се поставят извън законите и събарят държавата си. Те са извън законите, те не могат да претендират за законност. 

Проф. Богдан Филов

Ректор на Алма матер през 1931-1932 г.

(Министър на Народното просвещение, министър-председател 1940-1943 г., регент)

Стенографски дневник от 21 заседание на ХХV Обикновено Народно събрание

Трета редовна сесия. Събота, 13 декември 1941 г.

(открито в 12 ч. 35 м.)

Председателят Христо Калфов: (звъни) Има нужния брой народни представители. Отварям заседанието. Има думата г-н министър-председателят.

Министър-председателят Богдан Филов (От трибуната. Посрещнат с бурни ръкопляскания, които продължават няколко минути):

 Г-да народни представители! Както имахте вече случай да чуете и от изложението на министъра на външните работи, събитията се развиха напоследък по такъв начин, че войната между Япония и силите от Оста, от една страна, и Североамериканските Съединени Щати, от друга, а същевременно и между Япония и Англия, стана неизбежна. Това ново положение на нещата наложи и на българското правителство да определи своето становище спрямо него. В моята последна реч пред вас на 19 ноември т.г. аз заявих, че България, след като се присъедини към Тристранния пакт, стои днес здраво и непоколебимо на страната на силите в Оста и на техните съюзници ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания), че тя ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела спрямо тях, и че ще им оказва винаги, в кръга на своите възможности, най-искрено сътрудничество. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания.)

 Настъпилите през последните няколко дни събития създадоха условия, при които нам се налага да изпълним поетите задължения. Тия задължения произхождат от Тристранния пакт, към който България се присъедини с протокола, подписан във Виена на 1 март т.г., и който вие, г-да народни представители, одобрихте с акламации още на другия ден след неговото подписване. Според чл. 3 на този пакт, държавите, които са го подписали, се задължават да си дават съдействие една на друга с всички политически, стопански и военни средства, в случай, че една от тях бъде нападната от една сила, която дотогава е участвала в Европейската война или в японо-китайския конфликт.

Г-да народни представители! На всички е известна голямата реч, която водачът на Германия Адолф Хитлер произнесе на 11 т.м. в Райхстага в Берлин. Известна е също така и речта на водача на фашистка Италия Бенито Мусолини, произнесена същия ден в Рим. В тези речи се установява, че през последните няколко месеци Североамериканските Съединени Щати са извършили редица нападателни действия срещу силите на Оста, вследствие на което Германия и Италия решиха да скъсат отношенията си с тази държава и да обявят положение на война спрямо нея.

При тези условия българското правителство, в изпълнение на задълженията си по чл. 3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите отношения със Североамериканските Съединени Щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно "Ура" и бурно и продължително ръкопляскат. Стават прави и пълномощните министри на Германия г-н Бекерле и на Италия г-н граф Маджистрати, заедно с всички присъстващи в дипломатическата ложа. Народните представители се обръщат към тях и ги акламират с бурни ръкопляскания. Овациите траят няколко минути, през което време пълномощните министри поздравяват с вдигната ръка).

Г-да народни представители! По този начин България и този път, както винаги, дава доказателства, че тя остава вярна на дадената дума. В случая, обаче, не се касае само за едно договорно задължение, но така също и за една проява на оная солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа. (Бурни и продължителни ръкопляскания).

Г-да народни представители! Правителството смята, че то изпълни своя дълг. То е убедено, че и вие ще одобрите взетото от него решение, проникнати от съзнанието, че то отговаря на интересите на страната и на нуждите на днешния момент (Ръкопляскания). По такъв начин и ние, наред с останалите държави от Тристранния пакт, ще можем да допринесем за създаването на новия ред в Европа, на онази именно нова Европа, която се гради днес с толкова жертви, и която, убедени сме, ще се издигне на развалините на днешната война. ("Браво"! Бурни и продължителни ръкопляскания. Бюрото на Народното събрание, господа министрите и всички народни представители стават прави и продължително акламират г-н министър-председателя).

Проф. Александър Станишев

Ректор на Алма матер през 1938-1939 г.

(Подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева, министър на вътрешните работи и народното здраве през 1944 г.)

Из дневника на пълномощния министър на Третия райх в България Адолф-Хайнц Бекерле

ПИСМО-ТЕЛЕГРАМА

София, 6 юли 1944, №1021 от 6.07., приета на 9.07.

П о в е р и т е л н о

Както разбрах от страна на тукашната швейцарска мисия и както ми беше потвърдено и от главния секретар на външното министерство, тукашният швейцарски шарже д'афер, като представител на протекторските сили, неотдавна обърнал вниманието на българското правителство, че в Самоков и Своге са били избити пленени английски и американски летци. Той заявил, че напълно разбира, че ожесточеното от терористичните въздушни нападения българско население може да прибегне до законна самоотбрана и саморазправа с неприятелските летци, но че е недопустимо, когато в линчуването участва армията и полицията, и когато, както в Своге, се режат главите на летците и се поставят за зрелище в началото на селото.

Главният секретар на външното министерство обещал проверка по случая. Както разбрах в Министерството на войната, досега от населението или от военните, респективно полицията, са избити 18 летци.

                          Бекерле                                                                                       

ТЕЛЕГРАМА

София, 15 юли 1944 г., №916 от 15.VII, приета на 15.VII

Д ъ р ж а в н а  т а й н а

На 12 юли министърът Станишев ми съобщи поверително, че се е сблъскал с трудности в Министерския съвет по въпроса за борбата с партизаните. Багрянов и повечето от министрите заявили, че са съгласни с воденето на борбата с въоръжените партизани и с тяхното ликвидиране, но не одобряват бруталното преследване и санкциите срещу близките на партизаните. Особено недоволство изказали от новия директор на полицията [полковник Сава Куцаров], който бил много брутален. Той заявил, че по принцип се е разпоредил да се засили борбата срещу партизаните. Той, Станишев, е напълно съгласен със своя директор. Дори и когато полицейските мерки засегнат някой невинен, то това не е толкова важно, отколкото сплашването, което обезпечават бруталните действия на полицията. Стълкновението в Министерския съвет, при което на негова страна застанали военният министър и министърът на строежите полковник Василев, стигнало дотам, че накрая Станишев заявил, че по този въпрос той не признава друг курс и ако трябва, ще си подаде оставката. Тогава Багрянов отстъпил и одобрил неговите насоки за борба срещу партизаните. Нещо повече, през следващите дни Багрянов насрочил съвещание с висшите командири на въоръжените сили, на което той, Багрянов, ще говори за външнополитическите насоки на политиката, а Станишев - за вътрешнополитическите.

Това съвещание се проведе на следващия ден. Един от участващите генерали ми каза, че Багрянов, излагайки външната политика на правителството, заявил, че в нейната основа са залегнали германско-българските отношения, от които България не може и няма да се отклони. На това трябва да се подчини всичко останало!                                                                                                                                                   

Бекерле