Няколко думи
Църквата на медиите
/ брой: 63
Цяло едно поколение политически натегачи и злостни костюмари направи кариера, като разказваше с токсични плюнки как преди са им промивали мозъците в часовете по политпросвета. Те били горди философи със собствено мнение, но от тях искали да зубрят клишета и да ги повтарят като папагали, напълно погълнати от плаващите пясъци на идеологическите тъпотии.
Иронията е, че точно тези същите, а и техните клонинги днес, повтарят този модел едно към едно и това личи най-ярко в кривото огледало на медиите.
Преди няколко дни председателят на БСП Крум Зарков бе подложен точно на такъв разпит по политическа подготовка в Нова телевизия. България се тресе от проблеми - цените са изтървани от контрол, хората потъват в нова апатия, защото никой нищо не прави, войната в Близкия изток се превръща в икономическо цунами, но водещата реши да препитва Зарков по "темата на темите" Украйна. Нека да е ясно - "Украйна" вече няма нищо общо с реалността. Всяко интервю по тази проблематика е превърнато в религиозен ритуал. Там няма място за собствена мисъл. Трябва да се повтаря едно и също, дори и то да е в противоречие с действителността. Това всъщност не е интервю, а нещо като изпит за кандидатстване в комсомола. Абсолютната смърт на здравия разум и трезвото мислене.
Точно с такъв комсомолски плам водещата атакуваше Зарков с "коварния" въпрос трябва ли Украйна да се върне в границите от 1991 година. Забележете - това отдавна не е тема дори в самия Киев, където прекрасно разбраха, че това е абсолютна утопия. Но то продължава да съществува като въпрос в София, защото медиите са окупирани от надъхани геополитически талибани, които отказват да видят какво наистина се случва.
Това, което каза Зарков, си струва да се отбележи. Той подчерта, че нито една страна не трябва да губи територии, които да й бъдат взимани със сила. Но това вече се случва постоянно. Този процес започна с разкъсването на Сърбия и продължава безпощадно из целия свят. Можем до утре да си говорим за общите постановки, но реалността е по-брутална и по-гадна от това, което си представяме. Защото иначе изключително подло ни се представя една версия за свят, в който международното право задължително трябва да важи за Украйна, но същото по никакъв начин не се отнася за Иран. В момента, в който влезеш в толкова голяма морална подлост, вече не си в ролята на геополитически рицар, а просто на лакей на статуквото.
Водещите на сутрешни блокове у нас наистина си представят интервютата като розова патетика в стил мис "Свят" - всички трябва да са добри, да царува вечно щастие и светлина. Но политиката започва там, където човек отчита реалността, а не се дави в идеологически постановки, които са извадени като от фентъзи роман. Точно това е проблемът на медиите днес - те отказват да чуят истината и продължават да тероризират обществото с колективния Тодор Тагарев, който дрънка едно и също като перпетуум мобиле, а водещите слюноотделят, защото чуват накуп всичките си опорни точки. Именно тук разминаването между медии и общество става драстично. А това винаги е рецепта за политическа катастрофа. Във всеки един смисъл.
