Справедлива цена в несправедлив свят
Нова звезда блесна на нашия икономически и търговски небосклон - Справедливата цена.
Това е приказката на деня - Справедлива цена. Колкото повече обаче новата власт я обяснява тая справедлива цена, толкова повече се обърквам и не мога да разбера нищо.
Тя не била ограничителна - тя била нещо като морален компас. По-неясни от тая Справедлива цена са ми само условията за гласуване на Евровизия. Двайсет пъти се опитвам да запомня как трябва да се гласува на Евровизия за любима песен и не мога, и не мога. Но като видя Дара, облечена като във филма „Козият рог“, и ми поолеква. Изпълвам се с надежда, но пак не мога да разбера нищо от гласуването...
Хайде сега - на нова сметка - за Справедливата цена.
Справедливата цена зя някого може да е смешно ниска, а за друг да е убийствена и непостижима.
Справедливата цена най-често е дълбоко несправедлива.
Но кой ти мисли за това? Важно е да ни се набива в главите Справедливата цена.
Кое е справедливо тук, по нашите географски български ширини?
Справедлива цена ли плащаме за това, че от десетилетия ни управляват едни и същи?
Справедлива цена ли плащаме за несправедливостите, които се леят от съд и Прокуратура?
Справедлива цена ли плащаме - тоест, не плащаме никаква цена, за рейс от моето село до Ловеч, защото такъв рейс няма. Вече три години и повече.
Не е справедливо и всеки ден да чистим паяжини в къщата и тя да се пълни с паяжини на другия ден. Ама паяците не искат да ни влязат в положението.
Не е справедливо и дето изчезваме като българи, дето лека-полека се превръщаме в етнос с отпаднала необходимост, да ме прощават генерал Атанасов, Мирчев и компания.
Справедливо ли е, че по нашите земи изчезват духът ни, говорът ни, песните ни, че се сменя акустиката на живота ни?
Справедлива ли е цената, която плащаме в болниците? Веднъж един вечно нахилен и доста окръглен като обем доктор, който главно спи по телевизиите, каза, че здравето нямало цена. И това беше по повод, че цените в лекарските кабинети по морето бяха се изстреляли като ракети в небето.
Справедлива цена ли платихме, като тоя същият нахиленик беше известно време и министър на здравеопазването и не само че не иска да опазва нашето здраве, ами гледа и живи да ни одере?
Много съм си мислел за най-несправедливата цена.
В моменти на отчаяние, а кой знае - може би и на епизодична мъдрост, си казвам, че най-несправедливата цена, която плащаме за живота си, е смъртта. Нямам идея кой си играе с нас на зарове по отношение на тая последна и вечна цена, но нея - последната цена, я плащат и царят, и просякът. Точка по въпроса.
Няма справедлива цена в несправедлив свят.
Най-несправедливото обаче лично спрямо мене е това, дето поне двайсет пъти щях да си извадя очите и поне десет пъти си обелих носа от тия загубени пластмасови капачки, които не падат от шишетата, ами стоят, като отвориш шишето.
Справедливо ли е нито да можеш да отвиеш капачките, нито да ги завиеш. Да си полееш врата и корема с каквото там има в шишето, и да си мислиш, че си платил за това справедлива цена?
Ето сега - преди пет-десет минути, си прободох с вилица палеца, щото свалянето на тия пластмасови запушалки на олиото е работа за големи майстори, не като мене.
Фейсбук
