Цветелина Пенкова: Европа не може да гаси кризи с малък бюджет

сряда, 29 Април 2026 / 11:17

577

В момент, в който цените на електроенергията остават под натиск, а геополитическите кризи се отразяват пряко върху икономиката и доходите на хората, Европейският парламент поиска по-голям бюджет на Европейския съюз – сигнал, че досегашните инструменти вече не са достатъчни. Темата беше във фокуса на разговора с евродепутата от БСП и Групата на социалистите и демократите Цветелина Пенкова в предаването „Светът и ние“ директно от Страсбург, където депутатите приеха позицията си за следващата многогодишна финансова рамка.
Наред с бюджета, Пенкова коментира и въпроси, които засягат пряко хората - защо цените на електроенергията остават високи в България, какви инвестиции могат да ги понижат, ще има ли повече средства за регионите и как конфликтите извън Европа продължават да влияят върху сметките на домакинствата.
По думите ѝ искането за около 10% увеличение на бюджета спрямо предложението на Европейската комисия е продиктувано от реалната икономическа ситуация, а не от политически амбиции. „Политическата динамика води до завишаване на цените, има доста сериозна несигурност в сектор енергетика и горива и искаме да гарантираме повече средства, които да бъдат достъпни за държавите членки“, заяви Пенкова, подчертавайки, че въпросът е не само колко средства ще има, а дали те ще стигнат до най-засегнатите сектори.
Именно енергетиката се очертава като един от най-важните тестове за новия бюджет. Според Пенкова разликите в цените на електроенергията в Европа не са случайни, а са резултат от недостатъчно развита инфраструктура, която поставя региони като Югоизточна Европа в по-неизгодна позиция. „ Считаме, че това е правилният подход и пътят, който ще гарантира трайно занижаване на цените на електроенергията в региони, които в момента страдат от по-високи цени. Това включва и България, и Югоизточна Европа.“, посочи тя и акцентира, че инвестициите в свързаност и съхранение на енергия са ключови както за домакинствата, така и за индустрията.
В този контекст тя открои и важна промяна в подхода към ядрената енергетика. За първи път се отваря възможност европейски средства да бъдат насочвани не само към научни изследвания, но и към изграждане на нови мощности. „Това предлага доста сериозни възможности за държави като България“, подчерта евродепутатът, като посочи, че стабилната базова енергия остава критично важна за предвидимостта на цените.
Паралелно с енергийните теми, сериозно напрежение се очертава около начина, по който ще се разпределят средствата. Позицията на социалистите и демократите, подкрепена и от БСП, е, че кохезионната политика, селското стопанство и социалните фондове трябва да останат ясно разграничени, за да се гарантира, че средствата достигат до регионите и хората, които най-много разчитат на тях. „Европейските социалисти, както винаги е била и позицията на Българската социалистическа партия, държим да има ясно разграничаване в средствата, които се дават за Общата селскостопанска политика, за средствата по кохезионната политика. Много държим също така Европейският социален фонд да остане ясно отделен“, заяви тя.
Особено остро Пенкова постави въпроса за предложението средствата да се управляват чрез национални планове, което според нея крие риск от прекомерна централизация. „Губим връзката с активната роля и гласа във взимането на решения на местните власти. Те са най-важни, когато говорим за средства, които трябва да достигнат до всеки един регион в рамките на Европа.“, посочи тя и предупреди, че това може да доведе до неравномерно разпределение и политически натиск. „Ако едно определено правителство взима само по себе си решение как и в какви посоки да се разпределят средствата, това означава, че определени местности и общини могат да нямат вече достъп до това така необходимо европейско финансиране.“
На този фон Европейският парламент демонстрира рядко единство – сигнал, че влиза в преговорите с по-силна позиция. Според Пенкова това е ключово, защото именно парламентът е институцията, която най-пряко отразява очакванията на гражданите.
В края на разговора тя коментира и ситуацията в Близкия изток - фактор, който продължава да влияе върху цените на енергийните ресурси. По думите ѝ временните мерки могат да облекчат натиска, но не решават проблема. „ На първо място трябва да положим много спешни усилия за спиране на конфликта и на ескалацията в Близкия изток. Всички други мерки, които трябва временно да подпомогнат нашите домакинства и индустрия заради завишените цени на енергийни ресурси, включително и горива, ще бъдат само временни и ще сложат допълнителна тежест на националните и европейските бюджети.“, заяви тя, предупреждавайки, че без дипломатическо решение икономическият натиск ще продължи.
Така дебатът за бюджета вече излиза извън рамките на числата и се превръща в ключов тест дали Европейският съюз може да гарантира по-достъпна енергия, подкрепа за регионите и реална защита за гражданите в условията на нарастваща несигурност.