БСП не може да бъде заменена. Тя може само да намери себе си

Александър Г. Стамболийски   

На пръв поглед заглавието може да изглежда претенциозно, прекалено самоуверено, а сигурно и наивно оптимистично за много хора, особено в такъв тежък момент за БСП, но в него няма и капка самоуспокоение. Това, което придава сила на БСП, даже и в днешната ситуация, е фактът, че тя се явява по своята природа, по начина и целите, с които е създадена и по своята история, носител и изразител на обективна историческа тенденция за преодоляване на капитализма като тип общество. 
Това е основната разграничителна линия не само между  лявото и дясното, а и вътре в лявото политическо пространство, което прави една партия или движение действително ляво. Ако тя не изгубва този път, който прави в действителност една партия лява и в същото време е адекватна на конкретната историческа обстановка, тя не само не може да изчезне, независимо от следването на различни периоди на възходи и спадове, но тя не може и просто да бъде заменена от друга партия. Причината - тя е изразител на обществена потребност, а не на хрумване на един или друг индивид, конюнктурно адаптирал се към днешните условия. Нито пък е просто проект, създаден от вътрешни или външни сили, при което след изчерпването на неговите функции постепенно си отива и съответната структура. 

Днешните проблеми на БСП, а и на преобладаващата част от европейското ляво 

където те най-напред се проявиха, се дължат именно на загубата, особено силно проявена в последните години, на общата посока на нейната дейност, на отказа й от „крайната цел“, от което следваха липсата на ясна перспектива на нейните политически решения в текущата политика на ежедневието. 
Бивайки подчинени само на обстоятелствата, тези решения стигнаха в определени моменти даже до обикновен конформизъм. Така те не можеха да не водят до спад, но и нещо по-лошо, водеха до обезверяване, до рязко разминаване между голяма част от ръководните й органи и масата от партийните членове и симпатизанти. И все пак, само партия, която има трайна идейна основа, родила се като отражение на световен исторически процес и укрепнала в дългите практически битки може да надрасне сама себе си, което показа на последния си конгрес БСП. Разбира се, не като еднократен акт, а като началото на процес, който да я доведе до съгласие със самата себе си, със своята природа, и така да възроди своята сила и влияние.

От историческото предимство на БСП 

а именно, че е носител на перспектива в общественото развитие, път към друго общество, за разлика от дясното, което е само негов охранител, съвсем не следва, че на БСП и на лявото въобще, всичко им е гарантирано без техните усилия. Те трябва да дадат отговор на обективна необходимост, но задължително отчитайки особеностите на днешните условия. 
Големият въпрос за лявото в Европа, може би най-трудният, при тази по-голяма сложност и противоречивост на обществени отношения днес е, че ще трябва да съумява да обхваща в едно цяло и историческата си цел - преодоляването на капитализма като тип общество, без която престава да е ляво, но и пътят към нея, за да избегне две опасности.
Първата опасност е разтваряне в рамките на капиталистическото общество при загуба на целта, което се случва с голяма част от европейското ляво, а в последните години и с БСП. 
Втората - маргинализиране, при липса на път към самата цел. Всяко едно от тях (идеята, целта и пътят, средството) предполага другото. Лявото трябва по необходимост, а не като лични желания, едновременно да задържа в себе си и „крайната цел“, и „малките“ стъпки, които водят към нея. Всички социални инициативи и позицията на лявото по всички други въпроси трябва да са крачки, макар и малки днес, които са насочени към по-цялостна промяна в обществото утре. Без това условие лявото излиза извън пътя на това, което го прави ляво. Най-много, което може да постигне една лява партия, която явно или неизказано се е отказала от основната характеристика на лявото, е стремежът за преодоляване на капитализма като тип общество, да увеличава или намалява своите проценти при едни или други избори, да постига някои текущи успехи, които бързо се поглъщат и асимилират в текущото ежедневие на това общество, без да изменят неговия характер. По този начин, този тип лява партия неусетно се превръща само в 

елемент от възпроизводството на капитализма като общество 

независимо дали си е давала сметка за това или не. Оттук и постепенното обезличаване на това ляво, което се е отказало от самото себе си. Това ще се прояви не само в изборните резултати, а и в загуба на връзка с близки на нея прослойки и класи, в разглеждането им само като избиратели, в организационното й състояние, в характера на компромисите, в оценката на външнополитическите проблеми, които погрешно се свеждат най-често до географски понятия, имена на държави и политически лица, а не до характера на обществото. 
Сигурно веднага прословутият прагматизъм, настанил се преобладаващо като ръководна нишка и в обществото, и сред някои партийни среди, чрез тях веднага би възразил, че преди всички трябва да сме реалисти и да следваме само хода на обстоятелствата на текущия момент. Звучи примамливо, но не е вярно. Едно е да отчиташ обстоятелствата, което е естествена потребност, а съвсем друго - да си роб на тях, с всички произтичащи оттук последици, което нагледно се видя при участието на БСП в последното правителство. Как въобще да се занимаваме с такива далечни на ежедневието неща, когато хората търсят бързо практично решение на своите проблеми, биха казали „реалистите“. Колкото и парадоксално да звучи, но именно рязкото противопоставяне на далечното, на „крайната цел“ и проблемите на близкия ден са в основата на отдалечаването ни от реалността, на днешната криза, която последният конгрес на БСП с право усети не като случайни грешки, а като принципен въпрос. 

Не може да си адекватен на ежедневието, без да разбираш неговите причини 

а това означава да знаеш накъде си се запътил и защо, а не да следваш сляпо обстоятелствата. Напротив, без принципите си и основните си идеи лявото, за разлика от дясното, изгубва посоката в ежедневната си политика, а поради това тя става хаотична, подчинена на конюнктурата на обстоятелствата, което е и дълбоката основа на трайната криза на „официалните“ леви партии днес в Европа. По един хубав израз на Сен Симон: „Липсата на принципи ни прави зависими“, а това означава, че без тях не можем да дадем отговор и на текущите, животрептящи проблеми на обществото. 
БСП не може просто да бъде заменена, преучредена или каквото и да е друго, защото по своя исторически изстрадан път тя се явява изразител на обективна тенденция за превъзмогване на капиталистическото общество. Поради това тя е и обществена потребност, независимо че не всички хора споделят тази позиция. БСП е дълбоко вкоренена в българското общество, даже и сред тези среди, които са настроени враждебно към нея, без самите те да съзнават това. Политическото им съзнание се явява само противовес на нейните идеи, а не като тяхна собствена идейна база. Обективно те не могат да отидат по-далеч от един антикомунизъм, под каквато и форма да се явява той, по-явна или по-прикрита. И обратно, тези „леви“, които като странични наблюдатели искат да се разграничат по принцип от БСП с единствената цел да си създадат свой образ на неин гръб, използвайки като аргументи едни или други нейни реални грешки, ще ги извади от „коловоза“ на това, което представлява лявото. Желанието механично да отбереш „доброто“ от „грешното“ в нейната история ще те запрати отвъд границите на лявото, каквито и илюзии да си създава човек в себе си. При такъв подход всеки опит да „преодолееш“ БСП, ще се окаже крачка назад. Просто един проект, временна цел, която залязва с отшумяването на условията, които пораждат това желание, Решението не е в илюзорността, че можеш да прескочиш БСП и да се събудиш като „нова левица“, а в нейното издигане до истинска лява партия, която по един или друг начин се стреми не само да омекоти недъзите на капитализма като тип общество, но и да стигне до корена им, било то във вътрешната или във външната политика. 

БСП ще провежда и занапред своята социална политика -

в това няма никакво съмнение, това е нейната природа, и в същото време искрено трябва да показва социалното неравенство като негова основна характеристика, като база, върху която се крепи съвременното общество, а с това и негов фундаментален проблем без разрешаването на който нито един друг проблем не може да бъде решен. БСП се стреми максимално да развива демокрацията днес, което тя и прави и ще продължи да прави и заедно с това трябва да показва нейните граници за различните обществени прослойки и класи в рамките на капитализма, най-вече базиращи се на материалните форми на зависимост като капитал. Това, което имаш като закон, го няма в действителност за мнозинството от хората. БСП ще продължи да бъде партия на мира, каквато и винаги е била, но без да пропускаме да разкрием корена на съвременните войни, дълбоката им основа в характера на съвременния капитализъм. Не може да си борец за мир, без да засегнеш и самия капитализъм.  
Така че, даже и в такъв крайно тежък момент за БСП, тя няма какво да губи, а само може да спечели. При едно условие - че остане вярна на себе си да търси път, колкото и труден, противоречив и дълъг да е той. Път за преодоляване на вътрешноприсъщите антагонизми на днешното общество, като се опира на огромното мнозинство от хората и вижда в тях не само страдаща маса, а и сила, без която никаква сериозна промяна в България и в света днес не би била възможна.