Политика наполовина

Минчо Коралски

Дебатите, свързани с провеждането на нова политика във всички области на обществения живот, навеждат на един основен извод - може ли и следва ли да се прави политика наполовина? 
Ако вземем за пример политиката на доходите, то тя трябва да отразява икономическия растеж и постигнатите резултати в отделните области на обществения живот. Половин политика това е да има работещи бедни и неработещи богати. Половин политика е да се индексират заплатите на депутатите на три месеца или на учители и полицаи по закон, а на всички останали по усмотрение на финансовия министър. В България все още не се знае за какво каква заплата се получава. От икономически тя се е превърнала в политически фактор, който калкулира политическите, но не и обществените изгоди. 
Да се плаща на медицинския работник за това колко човека са минали през лечебното заведение за лекуване е половин политика. Другата половина е превенция на заболяванията, но там няма лекарства, консумативи и избор на екип, а и медицински пътеки, които да финансират общественото здраве. 
Като страничен ефект от тази политика са ТЕЛК-вете. Това е медицинска експертиза на хилядите болни, които половинчатата медицинска система е довела до увреждания, които една навременна профилактика е могла да избегне. 
При образованието бройката отдавна е загърбила успеваемостта и функционалната грамотност. Това в крайна сметка ражда работещите бедни - рожба на една аналогова система в един дигитален свят.
Общото и при двете половинчати системи е, че успехът, ако има такъв, се дължи главно на допълнителното заплащане, което се мъчи за сметка на гражданите да надгради липсващите половинки в тези системи.
При администрацията имаме планини от данни и информация, която гражданите разнасят между отделните й звена, за да получат често елементарни услуги. Това е плод на една изцяло липсваща политика тези администрации да говорят помежду си, вместо да получават заплати за четене да документи "верни с оригинала" и биене на печати - нещо, за което никъде по света не дават големи заплати.
Всичко това дотук са примери от така наречения обществен сектор. Сектор, в който половинчатите реформи излизат скъпо както на бюджета, така и на обществото.
Дядо ми казваше, че една работа е свършена наполовина когато се започне, другата половина обаче е когато и както се завърши.
Проста истина за умни хора.