Прогресивна или еврозлодейска България

Правителството на „Прогресивна България“ е изправено пред немалко остри предизвикателства, но най-взривоопасното от тях е несъмнено войната между Украйна и Русия, която в Брюксел и някои европейски столици планират до края на десетилетието да прерасне във война на НАТО/ЕС срещу Русия. Излишно е да се доказва, че тя може да прерасне „на автопилот“ и в ядрен конфликт.

Кой е подпалвачът?

Миналия септември проф. Джефри Сакс, бивш съветник на генсека на ООН и сегашен директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет в САЩ, разкри признанието на френския президент Еманюел Макрон за причините на конфликта в Украйна. „Макрон ми връчи Ордена на Почетния легион и насаме каза нещо, което никога не казва публично: тази война е по вина на НАТО. „Искам да знаете, защото това е неприятно за мен“, пресъздаде Сакс думите на Макрон. Професорът разкри това в онлайн дебат на празника на вестник „Ил фато куоттидиано“ в Рим, по време на беседа за Украйна.
Само по себе си това признание на Макрон би могло да бъде отправна точка за един от вариантите на политика на "Прогресивна България" (ПБ) към конфликта. Но много по-убедителна такава точка е самият генезис на геополитическия сблъсък. 
През 1959 г. Конгресът на САЩ прие закон за поробените народи, който предвижда разпад не само на СССР, но и на Русия. Предвижда се по-специално създаването на мюсюлманска държава Идел Урал главно от руския Татарстан и с център Казан, и на държава Казакия - включваща южни райони на някогашния СССР и на днешна Русия - Източна и Южна Украйна (като части на СССР), а също земите от Ростов на Дон до Кавказ (днешна Русия). Тези земи са обитавани от казаците, които официално са смятани за субектност на руския етнос с източнославянски произход. Казаци са били главно руснаци и украинци, но и други етноси. 
Законът е приет преди историческото 12-дневно посещение на съветския лидер Никита Хрушчов в САЩ през октомври с.г., но не е отменен нито след тази визита, нито след разпада на СССР. 
И неслучайно - в дневния ред на американските глобалисти стои задачата за разпада и на Русия, която с маниакална настойчивост се следваше от администрациите до появата на Тръмп. 
„Ако прочетете базисния геополитически проект на САЩ „Нов американски век“, в него са казва, че Русия ще бъде деколонизирана и ще се разпадне на отделни държави – Европейска Русия, Централна Азия, Сибирска Русия и Далекоизточна Русия... Неоконсерваторите, които управляват страната от 30 години, смятат, че САЩ могат да правят каквото си поискат. Това е най-фундаменталният момент за разбиране на външната политика на САЩ... Но основното им убеждение е, че САЩ са единствената суперсила и можем да правим каквото си поискаме. И затова не можаха да послушат Путин“, каза Сакс в интервю за американския журналист Тъкър Карлсън през 2024 г. 
Ето и друга сглобка от пъзела на истината, подредена в Ютюб-канала „Стрейт колс“ от полк. Дъглас Макгрегър, съветник на военния министър и на Пентагона при първия мандат на Доналд Тръмп: „Вашингтон, с подкрепата на съюзници... отприщи война срещу Русия с цел не просто смяна на режима, но и нейното унищожаване и потенциално разчленяване. Мисля, че зад това стоят много пари, защото Русия има ресурси, минерали, нефт, газ, ценни метали, селско стопанство на стойност трилиони долари". Според някои оценки иде реч за ресурси до 80-100 трилиона долара. 
Причината за войната в Украйна е отслабване и контрол над Русия, за да търгува Западът с нейните ресурси, поясни и геополитическият експерт Никола Меркович пред френската медия в ефира „Фронтиерс“. 

Хегемонизмът на САЩ

В края на 1991 г. САЩ постигнаха половината от целта си със закона от 1959 г. - тогава се разпадна СССР. И се захванаха с втората половина - Русия. Джефри Сакс бе разкрил, че още през 1992 г. е имало проект във Вашингтон за привличането на Украйна в НАТО. Това му разкрил водещ историк, който е работил с архивни материали. От проекта се разнасяло чревоугодно ухание за геополитическо надмощие и глобалистите в САЩ започнали да сервират „менютата“ на американския хегемонизъм. Разширяването на НАТО при Клинтън и Буш-син (въпреки обещанието на обратното на предшественика им Буш-баща пред Горбачов), Оранжевата революция в Украйна, поканата на НАТО от 2008 г. за членство на Украйна и Грузия (макар и неприета тогава), Майданът с преврата и спасителното бягство на Крим в Русия, провалът на Минските споразумения, насъскваната от Запада русофобия в Украйна и накрая ответната военна операция на Москва срещу Киев, която вече се превръща в открита война на Запада срещу Русия, са все „менюта“, които трябваше да заситят геополитическата лакомия на глобалистите в САЩ и в Европа за възможно разчленяване на Русия.
Главното меню бе разширяването на НАТО, въпреки че то е било приготвяно с развалени продукти. Това личи от мнението на бащата на стратегията на САЩ от края на 40-те години за възпирането на СССР Джордж Кенан, който нарече разширяването „стратегическа грешка от епичен мащаб“.
Бившият министър на отбраната на САЩ Уилям Пери при президента Бил Клинтън е обмислял да подаде оставка като протест срещу разширяването на НАТО. Ето какво е разкрил той през 2016 г. за ситуацията в средата на 90-те години: „По това време работихме в тясно сътрудничество с Русия и те започнаха да свикват с идеята, че НАТО може да бъде по-скоро приятел, отколкото враг... но им беше много неудобно да имат НАТО точно на границата си и направиха силен призив към нас да не продължаваме с това“. 
През 2008 г. тогавашният посланик на САЩ в Русия Уилям Бърнс, сега директор на ЦРУ, предупреди Белия дом за опасения на Кремъл от разширяването на НАТО с Украйна, уточнявайки, че Русия „ще трябва да реши дали да се намеси, решение, което Русия не иска да приема“.
Глобалистите на Обама и Байдън не смятаха, че разширяването е нездравословно меню и го сервираха на масата. Но с Крим и военната операция Русия го изхвърли оттам. Не го харесва и капризният и непредвидим иначе Тръмп с неговите думи, че в Украйна се води война, подпалена от предшественика му Байдън. 

Светът също отказа да я консумира 

Миналия месец нидерландският генсек на НАТО Марк Рюте изрази мнението на блока, че членството на Украйна в НАТО не е в дневния ред на пакта. В НАТО вече редят сглобки какви гаранции за сигурност да се дадат Украйна, без тя да членува в съюза. Така че признанието на Макрон си е самата истина, а не е някаква френска приумица, за да позакърпи моралния имидж на Запада. Но в никакъв случай не е и покаяние за допуснатата вина. Колкото и абсурдно да е, но НАТО продължава да дълбае в грешката. Прилича на екип за изкопаеми ресурси, който бие още по-дълбоко сондата,  макар от нея да изкача събуждащ се вулкан, а не нефт. 
В реч миналия декември Марк Рюте предупреди, че НАТО трябва да бъде „подготвена за война с мащаб, каквато са преживели нашите баби и дядовци или прабаби и прадядовци“. Очевидно НАТО ще трябва да си сложи баджа „Няма Акъл Тази Организация“. Първо, защото нямаше акъла да прецени навремето, че не бива да се залавя с украинското членство, защото е кауза пердута, и второ, защото, макар и греховен, алиансът се подготвя за военен сблъсък и дори направо за война с водеща ядрена сила. Разколът с Тръмпистка Америка, която не желае конфликт с Русия, изобщо не е притъпил ищаха му да й нанесе стратегическо поражение, под което се разбира нейният разпад.

Изродяването на Евросъюза

На геополитическата сцена обаче се появи друг актьор - Евросъюзът. Тук вече следва да се даде думата на историята. Първообразът на днешния ЕС е Европейската общност за въглища и стомана, създадена пред 1951 г., която всъщност е стартът на съвременната евроинтеграция. В дебелите книги пише, че общността е обединявала производството на въглища и стомана на 6 държави - Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург. Знаете ли защо точно на тях? Не просто да се обединят, а и да контролират отраслите, пряко свързани с производството на въоръжения. И по този начин историческите врагове Франция и Германия с техните съседи взаимно да се държат под око срещу подготовка за нови войни. В дебелите книги пише още, че целта на общността е била „да направи войната между тях технически невъзможна“. Така по рождение ЕС е икономическа общност срещу войната и за мир.
Какво обаче се случва 60-70 години по-късно? Вашингтон задейства проекта от 1992 г. за украинското членство в НАТО и макар отначало Европа да се съпротивляваше (през 2000-то десетилетие), по-късно все пак клекна. Режисьорът отвъд океана го изтика напред в една от главните роли. Така под диктовката на Вашингтон ЕС подхвърли на Украйна идеята за интеграция с ЕС и впоследствие подкрепи преврата на Майдана. Така още тогава ЕС стъпи накриво, стъпквайки една от основите си ценности - върховенството на закона. С мерака за уж главна роля той закуца още повече с отказа си от самостоятелен полюс на геополитическата сцена, превъплъщавайки се в поддържащата роля на американски хегемонизъм. 
Походката му се изкриви още повече с отказа да бъде не само самостоятелен, но и диалогичен полюс, който умее да посредничи при конфликти. Той зае страна не само с Майдана, но и с претендиращите за посредничество Мински споразумения, които според признанията на Меркел и Оланд бяха само параван, прикриващ подготовката на Украйна (и на НАТО) за военен сблъсък срещу Русия. ЕС стъпи накриво и с двата крака и куцането стана видимо, когато стъпка още две фундаментални и пропагандно рекламирани ценности - етническата търпимост и добросъседството. През периода 2014 - 2022 г. той поощряваше етническата вражда на украинските русофоби и зловредните действия на Киев срещу Русия. 

Ето и "епикризата" за инвалидност дотук - 

от самостоятелен геополитически център ЕС бе обезличен до послушното пуделче на Байдън и Обама, от етнотолерантен - в расистки русофоб, от добро- в злосъсед. А при Урсула и особено след 2022 г. той се запридвижва като безнадеждно сакат в сравнение с рентгена от 1951 г. Създаден за мир, ЕС се криви за война. От миро- се изроди във военолюбец. По-рано тази година украинското издание strana.ua разкри, че в хода на посредничеството на САЩ за спиране на конфликта европолитици съветвали Киев да продължи войната с още година и половина - две. Вече открито се предлага превръщането на ЕС във военен блок с Украйна в него. Еврокомисари, премиери и министри се надпреварват да предричат как до 2030 г. ще има война с Русия, която няма как да устои на два военни съюза. Подготовката за нея върви с пълна сила. Италианското издание „Антидипломацията“ посочва 4 признака за такава посока - степента на въвлеченост на ЕС в Украйна, милитаризацията на гражданската му икономика (наред с чисто военната подготовка), дроновизацията на конфликта (производството на дронове за Украйна в страни от ЕС), пиратските действия в Балтийско море и разпъването на френския ядрен чадър над страни от НАТО и ЕС за антируски цели.
В интервю за „Ил фато куоттидиано“ Джефри Сакс обяснява една от причините: „Тъжната истина е, че истинският интерес на Мерц и Фон дер Лайен е превъоръжаването в Германия, Макрон смята, че е нов Наполеон, а Стармър сякаш мечтае за възраждане на Британската империя“.
Но дълбоката причина или „стратегическото поражение“ е друга. И тя ни връща към проекта на Пентагона от 1959 г. В по-ново време я изрече Кая Калас, но не като сегашна еврокомисарка, а като бивша премиерка на Естония. На една от Мюнхенските конференции по сигурността тя се изпусна, „че ние трябва да преформатираме съзнанието на руснаците и да разделим страната на 5-6 автономни територии“. А тези дни в украинския парламент бе създадена комисия, чиято цел е да поощрява отделянето на етническите републики като Татарстан, Башкортостан и други и така да се стигне до разпада на Русия. 
Разбирам ЕС да се подготвя за война в името на справедливостта, ако е застрашен като територии, население, пазари, приходи, качество на живота, влияние. Но той ламти за разпарчетосването на свой съсед, от когото може да има само ползи, каквито е и консумирал (по-евтин газ, примерно). Той ламти за „стратегическо поражение“, което или да разпарчетоса Русия, или да я доведе до просия. В този смисъл ЕС се е изродил до Еврозлодейски съюз и в сравнение с 1951 г. е безнадеждно окуцял.
Привидно „Прогресивна България“ не би трябвало да бъде изправена пред дилема по украинския конфликт. За да оправдае името си, тя трябва да се дистанцира от подготовката за челния сблъсък с Русия и да не участва в планираната война. Трябва да го направи и по други причини като обществени настроения, история и генезис на конфликта, който изобщо не е „наш“, както стана ясно от произхода и хода му. 
Има обаче редица фактори това да не се случи. Или да се случи толкова половинчато, че страната ни да се окаже въвлечена в конфликта (както е с оръжията и финансовата подкрепа за Украйна), без физически да участва в него. 
Но тогава „Прогресивна България“ трябва да знае, че ще прати страната в лагера на еврозлодейците, на грешниците без акъл и на сондьорите, които дупчат за ядрен вулкан. Че и на едрозлодейците, доколкото те са се заканили да разчленят най-голямата държава в света.